Димитриадска и Алмироска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата и православната епархия. За историческата и титулярната римокатолическа вижте Димитриадска епархия (Римокатолическа църква).

Димитриадска и Алмироска епархия
Ss. Constantine ^ Helen Orthodox Church - panoramio.jpg
Местно име Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού
Църква Църква на Гърция
Страна Гърция
Център Волос
Катедрална църква Свети Николай
Предстоятел Игнатий
Сан митрополит
Сайт imd.gr

Димитриадска и Алмироска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δημητριάδος και Αλμυρού) е епархия на Църквата на Гърция, със седалище в град Волос.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кога се разпространява християнството в Тесалия не е известно, но е сигурно, че през IV век то доминира в Магнезия. Първото сведение за епископи е от протокола на Първия вселенски събор в Никея в 325 година, подписан от епископите на Тесалийска Тива Клеоник (Θηβών Θεσσαλίας Κλεόνικος) и на Лариса Ахил (Αχίλλειος Λαρίσης). Тесалийска Тива е на няколко километра над Димитриада. Първото официално свидетелство за епископ на Димитриада е подписът от 22 юли 431 година на протокола на Третия вселенски събор в Ефес на епископ Максим Димитриадски (Δημητριάδος Μάξιμος). Наследникът му Константин (Κωνσταντίνος) е засвидетелстван от протокола на разбойническия Втори ефески събор (442) и Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451). Следващите епископи Авудантий (Αβουδάντιος) и Провиан (Προβιανός) със спора си за престола разкриват, че духовното управление на Димитриадска епархия е подчинено на римския епископ, пред когото Авудантий протестира.[1]

Следват 350 години без сведения за епархията. Епископ Ксенофонт (Ξενοφών) е засвидетелстван в протокола от Константинополския събор в 879 година, реабилитирал патриарх Фотий. Седалището на епископа е Димитриада, която, защитена от стените, построени от Юстиниан, продължава съществуването си през византийските години, въпреки големите набези от IX до XI век. Следващият засвидетелстван епископ е Йоан (Ιωάννης) в 1100 - 1115 година.[1]

След падането на Константинопол в 1204 година и създаването на Латинската империя в Димитриада се установява латинска епископия. Споменати православни са епископите Арсений (Αρσένιος, 1215 - 1222), Николай Влатис (Νικόλαος Βλαττής, 1230 - 1240 г.), Неофит I (Νεόφυτος ο Α, 1240), титулярни, подчинени на папата. От 1272 до 1280 година епископ на Димитриада е Михаил Панаретос (Μιχαήλ Πανάρετος), след когото идва Висарион (Βησσαρίων, 1490). Липсата на епископи преди него се обяснява с окупацията на областта от каталунски авантюристи в 1318 година, които премахват православните епископи и остават само латински епископи.[1]

През 1423 година Магнезия попада в османски ръце и център става Волоската крепост. До 1600 година, когато седалището на епископа е засвидетелствано във Волос, местоположението на катедрата е неясно. Димитриада изчезва или в VI век или в XVI век и остава само в епископската титла. В османско време латинските свещеници изчезват и остават само православни. В края на XVI век районът пострадва от пиратски нападения от испанци, генуезци и флорентинци, които принуждават жителите да напуснат крайбрежните селища. При Теоклит I в 1626 година, според доклад на венецианския консул на Корфу, Волос не е нито град, нито село, а един голямо пристанище, където акостират много кораби. Калист (1630 – 1639) основава епископската църква във Волос. При управлението на Гавриил I (1653 - 1663) в 1665 година по време на Кандийската война Волоската крепост и областта са овладени от венецианците начело с Франческо Морозини и стените на крепостта са разрушени. По-късно османците си връщат града.[1]

Епископията като всички други в Тесалия в османско време е подчинена на Лариската митрополия и всички епископи на митрополията съставят Свети синод, който избира нови епископи. При Йоаникий Димитриадски (1778 - 1788) пострадват мъчениците Трендафил Загорски (8 август 1680) и Апостол Нови от Агиос Лаврентиос (16 август 1680). При Калиник Димитриадски (1688 – 1714) има нова венецианска атака срещу Пагаситийския залив. През 1757 година роденият в Загора патриарх Калиник IV Константинополски премахва подчинението на Димитриадската епархия на Лариса и я повишава в архиепископия, ръкополагайки за архиепископ брат си Григорий (1757 – 1794) с катедра в Загора.[1]

През Руско-турската война (1768 – 1774) руските военни кораби окупират пристанището на Волос през 1771 година и конфискуват цялото зърно. Те се завръщат на следващата година с гръцкия адмирал Антониос Псарос като техен водач и през 1789 година по време на следващата Руско-турска война с легендарния Ламброс Кацонис. Турците, укрепени в пристанището на Волос, започнаха да се притесняват за лоялността на прелатите и архиепископ Григорий подава оставка „поради старост“ през 1794 година. Тогава патриарх Герасим III Константинополски повишава архиепископията в митрополия и ръкополага за митрополит племенника си, архидякон на Патриаршията Атанасий с титлата Димитридски и Загорски митрополит, ипертим и екзар на пеласгите (Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς υπέρτιμος και έξαρχος Πελασγών). Седалището на митрополита се мести често между Епископи в Горен Волос, Загора, Макриница, Агия.[1]

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Тесалийскотивански епископи (Θηβών Θεσσαλίας)
Име Име Години Забележка Години
Клеоник Κλεόνικος в 325 участник на Първия вселенски събор[1]
Димитриадски епископи (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Максим Μάξιμος в 431 участник на Третия вселенски събор
Константин Κωνσταντίνος в 442, в 451 участник на Втория ефески събор и Четвъртия вселенски събор
Авудантий Αβουδάντιος
Провиан Προβιανός
Ксенофонт Ξενοφών в 879 г. участник на Константинополския събор
Йоан Ιωάννης 1100 - 1115
Арсений Αρσένιος 1215 - 1222
Николай Влатис Νικόλαος Βλαττής 1230 - 1240
Неофит I Νεόφυτος ο Α в 1240
Михаил Панаретос Μιχαήλ Πανάρετος 1272 - 1280
Висарион Βησσαρίων в 1490 в лариски м.
Йосиф Ιωσήφ в 1542
Йоасаф I Ιωάσαφ Α в 1558
Доменик Δομένικος в 1569
Йоасаф II Ιωάσαφ Β в 1571
Теофил Θεόφιλος
Пахомий Παχώμιος 1581 - 1590
Филотей Φιλόθεος в 1596
Агапий Αγάπιος 1601 – 1610
Теоклит I Θεόκλητος Α в 1626
Калист Κάλλιστος 1630 – 1639
Гавриил I Γαβριήλ Α 1653 – 1663
Дионисий I Διονύσιος ο Α 1663 – 1666
Йоаникий Ιωαννίκιος 1678 – 1688 уволнен от Лариския синод за сериозни нарушения
Калиник Καλλίνικος 1688 – 1714
Партений Παρθένιος в 1714
Нектарий Νεκτάριος в 1721
Яков Ιάκωβος 1723 - 1729
Теоклит II Θεόκλητος Β
Мелетий Μελέτιος 1740 – 1757[1]
Димитриадски архиепископи (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Григорий Маврикиос Γρηγόριος 1757 - 1794 подал оставка[2]
Димитриадски и Загорски митрополити (Δημητριάδος και Ζαγοράς)
Име Име Години Забележка Години
Атанасий Αθανάσιος 1794 - юни 1821[3]
Вартоломей Βαρθολομαίος юли 1821 - 29 септември 1821 от гревенски м.[4]
Партений Παρθένιος 30 септември 1821 - октомври 1823[5]
Калиник Салидзаниотис Καλλίνικος октомври 1823 - 21 февруари 1827 от перистерски е. ? - 1828[5][6]
Неофит Νεόφυτος юли 1827 - 20 ноември 1836 в созоагатополски м.[6]
Йосиф Ιωσήφ юни 1836 – ноември 1837[1] от херцеговински м., по-късно преспански и охридски м.
Григорий Γρηγόριος 1837 – 1838[1] от бивш преславски м.[7]
Матей Ματθαίος 10 ноември 1838 – май 1841[1] от силиврийски м.,[7] в ганоски и хорски м.[8] ? – 1862
Мелетий Μελέτιος май 1841 – юни 1846 от ганоски и хорски м., в иконийски м. ? - 1849[8]
Гавриил Γαβριήλ юни 1846 – 11 юли 1855 в еноски м.[7]
Григорий Орологас Γρηγόριος юли 1855 – септември 1858 † от самоски м. ? - 1858[1]
Доротей Схолариос Δωρόθεος 23 септември 1858 – 2 април 1870 от созоагатополски м., в лариски м. 1812 - 1888[9]
Григорий Фуртуниадис Γρηγόριος 5 април 1870 - 19 юли 1907 † в оставка между 4 юни 1890 и 10 ноември 1891 1838 - 1907[10]
Димитриадски митрополити (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Герман Мавроматис Γερμανός 10 август 1907 - 14 юни 1935 от 1922 митрополит, уволнен 14 юни 1935, посмъртно на 20 май 1944 възстановен 1859 - 1944[11]
Йоаким Алексопулос Ιωακείμ 5 септември 1935 - февруари 1957 от фокидски м., подал оставка 1873 - 1959[12]
Димитриадски и Алмироски митрополити (Δημητριάδος και Αλμυρού)
Име Име Години Забележка Години
Дамаскин Хадзопулос Δαμασκηνός 7 ноември 1957 - 2 декември 1968 от трифилски и олимпийски м., подал оставка 1913 - 1977[13]
Илия Цакоянис Ηλίας 6 декември 1968 - 13 юли 1974 от перистерски т. е., в трахийски т. м. 1917 - 1990[14]
Христодул Параскеваидис Χριστόδουλος 14 юли 1974 - 28 април 1998 в атински а. 1939 - 2008[15]
Игнатий Георгиадис Ιγνάτιος 10 октомври 1998 1956[16] -

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
  2. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 55. (на гръцки)
  3. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 56 - 61. (на гръцки)
  4. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 61. (на гръцки)
  5. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 62. (на гръцки)
  6. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 63. (на гръцки)
  7. а б в Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 64. (на гръцки)
  8. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 65. (на гръцки)
  9. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  10. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς κυρός Γρηγόριος. (1838-1907). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  11. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Γερμανός. (1859-1944). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  12. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Ιωακείμ. (1873-1959). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  13. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος και Αλμυρού κυρός Δαμασκηνός. (1913-1977). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  14. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Τραχείας κυρός Ηλίας. (1917-1990). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  15. Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χριστόδουλος. (1939-2008). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  16. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Αλμυρού κύριος Ιγνάτιος. (γεν. 1956). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Гърция“         Портал „Гърция