Димитриос Динкас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриос Динкас
Δημήτριος Δίγκας
гръцки политик
Портрет от „Македоникон Имерологион“ – Μακεδονικόν Ημερολόγιον (Επετηρίς των Μακεδόνων) 2. Μακεδονικός Σύλλογος «Ο Μέγας Αλέξανδρος», Εκ του Τυπογραφείου Ν. Ταρουσοπούλου, Εν Αθήναις, 1909, с. 310
Портрет от „Македоникон Имерологион“ – Μακεδονικόν Ημερολόγιον (Επετηρίς των Μακεδόνων) 2. Μακεδονικός Σύλλογος «Ο Μέγας Αλέξανδρος», Εκ του Τυπογραφείου Ν. Ταρουσοπούλου, Εν Αθήναις, 1909, с. 310

Роден
Починал
1974 г. (98 г.)

Образование Атински университет
Политика
Партия Либерална партия
Депутат в Османския парламент
(1908 – 1912)   
Депутат в Гръцкия парламент

Димитриос Георгиу Динкас (на гръцки: Δημήτριος Γεώργιου Δίγκας) е гръцки политик от първата половина на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Димитър Динков в семейството на видния български възрожденец Георги Динков, работещ като адвокат в Атина. Баща му обаче умира няколко месеца след раждането на Димитър. Майка му е Евдокия Алексиаду. През 1869 година когато баща му става учител в Загоричани и е основната причина за събуждането на българщината там, той се сгодява за гръкоманката Евдокия, която има гръцко образование и не знае български език. Годеникът поставя условие, а годеницата приема, да се венчаят едва след като тя научи български. По този повод той пише до Стефан Веркович:

„Господ знае веке каква ке излезе, мома, родом от майка чиста българка от Валовища, а от татко ѝ полу-българка, но погръчена.”

Съвсем скоро вече като съпруга на Георги Динков, тя учи на български селските момичета в Загоричани. За нея Димитър Благоев пише, че е симпатична и привлекателна натура, която със забележително търпение помага на своя мъж.

След смъртта на мъжа си, тя се връща към гърчеенето като се премества в Солун, където в отглеждането на Димитър ѝ помага брат ѝ Константинос Алексиадис, епитроп на църквата „Рождество Богородично“, главен счетоводител на Солунската митрополия и секретар на Солунското благотворително мъжко общество.[3]

Харисиос Вамвакас, Димитриос Динкас и Георгиос Бусиос като депутати в Османския парламент

Димитър учи в начално училище в Солун и в Солунската гръцка гимназия. За да се препитава работи при книжаря Стефанос на улица „Егнатия“. През 1897 г. постъпва в Юридическия факултет на Атинския университет и в 1905 година се дипломира с тезата „Екстериториалността в Турция“. В 1906 година се връща в Османската империя и практикува в Солун при Филотас Папагеоргиу. След Младотурската революция в 1908 година е изпратен от гръцката община заедно с Димитриос Занас и Периклис Хадзилазару за преговори с младотурците по текущите политически въпроси, възникнали след победата на тяхното движение. На последвалите избори за османски парламент е избран за единствен гръцки депутат от Сяр. В парламента до 1912 година сътрудничи с другите гръцки депутати в парламентарна група, чието действие, в сътрудничество с Цариградската патриаршия, е насочено към утвърждаване на елинизма в Империята.[3] На свои разноски отваря и издържа гръцко училище в Загоричани, където по ирония на съдбата през 1869 година баща му е открил първото българско училище. Заради това той е преследван и малтретиран от местни българи.[4]

На 5 януари 1912 година в Цариград заедно с Харисиос Вамвакас започва да издава на френски език вестника „Трибюн де Насионалите“ (La Tribune des Nationalites) с подзаглавие Седмичен политически вестник.[5]

Сред присъединяването на Серско към Гърция е избран за депутат на изборите на 31 май 1915 година от партията на Елевтериос Венизелос, с когото стават близки приятели. В 1915 – 1917 година взима дейно участие в движението на национална отбрана на Венизелос и става министър на правосъдието в преходното правителство в Солун. След установяването на временното правителство в Атина става министър на вероизповеданията и общественото образование и остава на поста до 4 ноември 1920 година. Проблемите, с които се занимава са Църковния въпрос, създаване на училища в Новите области и въвеждането на димотики в началните училища и създаването на скаутска организация.[3]

В 1920 година оглавява кампанията на Либералната партия в Солун, но не е избран на изборите с 15 708 гласа „да“ и 18 659 „не“[6] и до 1928 година отново се занимава с адвокатство. На изборите от 21 април 1929 година за образуване на втори законодателен орган, е избран за сенатор от Солун и е назначен от Венизелос за министър на правосъдието. На 22 декември 1930 г. след промени в правителството поема Министерството на съобщенията. На 26 януари 1936 г. е избран за депутат от Солун, а в 1938 година е заточен по политически причини на Миконос. Завръща се в Солун през 1939 г. и отново започва да практикува право.[3]

По време окупация на страната през Втората световна война участва в антибългарската борба като член на патриотичните организации Комитет за народно просвещение и Приятели на селото. В същото време системно се занимава с превод на османските солунски архиви като член на специално учредената с тази цел комисия.[3]

След Освобождението на страната взима участие в изборите през 1946 г. и е избран за депутат от Солун. В правителството на Софулис – Цалдарис е министър на авиацията от 7 септември 1947 до 7 май 1948 година. По време на изборите в 1950 г. не получава достатъчно подкрепа да бъде избран, което го подтиква да се оттегли от активна политическа дейност. Установява се в Атина и в периода 1951 – 1966 година работи като юрисконсулт за Бритиш Претролиум до пенсионирането си през 1966 година.[3]

Динкас е председател на Управителния съвет Солунското благотворително мъжко общество от 13 юни 1926 до 17 юни 1928 година и от 17 юни 1928 до 22 юни 1930 година.[3]

Умира през 1974 г. на 98 години.[3] Името му носи малка улица в Сяр.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Динка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Киряк Държилов
(? — 1877)
 
 
 
Константин Държилов
(? — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Динков
(1839 — 1876)
 
Славка Динкова
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитриос Динкас
(1876 — 1974)
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αναστασιάδης, Γεώργιος, Ευάγγελος Χεκίμογλου. Δημήτριος Γ. Δίγκας (1876-1974). Η ζωή και το έργο του πρώτου Μακεδόνα Υπουργού. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2002.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 56. Посетен на 25 юни 2014.
  2. Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Τα Διοικητικά Συμβούλια και οι διατελέσαντες Πρόεδροι (1871 - 2008), Δεύτερη Έκδοση. Θεσσαλονίκη, Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης, 2010. σ. 160-164. Посетен на 14 юли 2014.
  3. а б в г д е ж з Δαρδαβέσης, Θεόδωρος Ι. Δημήτριος Γ. Δίγκας. // Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης. Посетен на 28 юни 2014.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 14.
  5. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
  6. Μακεδονία. 1920-11-05. σ. 1.
Константинос Стефану Татис председател на Солунското благотворително мъжко общество
(13 юни 1926 – 22 юни 1930)
Димитриос Маргаропулос
     Портал „Македония“         Портал „Македония