Димитриос Хадзистаматис
| Димитриос Хадзистаматис Δημητριος Χατζησταμάτης | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1909 г.
Солун, Османска империя |
Димитриос Хадзистаматис (на гръцки: Δημητριος Χατζησταμάτης) е виден зограф от втората половина на XIХ век, представител на Кулакийската художествена школа, работил в Солунско, на Халкидики, в Катеринско и Лариско.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в голямата солунска паланка Кулакия, тогава в Османската империя, днес Халастра. Братята му Митакос Хадзистаматис и Дакос Хадзистаматис също са зографи. В 1854 година рисува в църквата „Свети Димитър“ в Колиндрос (Колиндър). Царската икона Христос Пантократор (1854 - 1860) от тази църква, както и иконата Пантократор от „Свети Атанасий“ са сходни с тази на Пантократор на Константинос Ламбу от „Сретение Господне“ в Солун.[2] На следната 1855 и в 1856 година в „Свети Атанасий“ в Айватово (Лити), където рисува иконата на Свети Йоан Предтеча, която показва забележителна прилика с Йоан Предтеча на Димитриос Ламбу също от „Сретение Господне“ в Солун (1844).[3] В 1858 и 1864 година е на Халкидики. Връща се в Колнидрос в 1860, 1862, 1864 и 1868 - 1871 година, като работи в „Свети Димитър“ - икона на Константин и Елена (1862), на Свети Георги заедно с брат си Дакос (1861) и Свети Тома (1869), „Света Теодора“ - икона на Света Троица (1862) и Свети Тома (1871) и „Свети Георги“ - икона на Св. св. Константин и Елена заедно с брат си Дакос (1862) и икона на „Богородица Утешение“ (1870). Иконата му „Преображение Господне“ от „Свети Атанасий“ (1860) е заимствана от същата икона на Маргаритис Ламбу от „Свети Георги“ в Хортач (1813). Иконата му на Св. св. Петър и Павел от „Свети Атанасий“ (1869) е сходна с тази на Атанасиос Маргаритис от Драгомирци.[2] В църквата „Света Параскева“ край Китрос е автор на царските двери и разпятието.[4] В църквата „Света Неделя“ в Храни изписва царската икона на Свети Атанасий. В църквата „Успение Богородично“ в Рядани (Рякия) иконата на Света Марина (1871) и разпятието на иконостаса (1880), носят отличителните белези на делата на Митакос и Димитриос Хадзистаматис.[5] Икони от Хадзистаматис има в „Свети Архангели“ в Геракарци (Гераконас) и в Гумендже.[1]
В 1860 година Хадзистаматис е в Солун, а в 1875 година е в Либаново (Егинио). В 1880 година остава по-дълго в Солун и работи върху икона на Разпятието, подписана като Димитриос Зографос. В 1905 година името му е отбелязано в църковните архиви в Солун като Димитриос Хадзистаматиу Зографос Кулакия (Δημὴτριος Χατζησταματίου Ζωγράφος Κουλακιά). Умира около 1909 година.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
- ↑ а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 185. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 184. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
