Димитриос Кивернидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитрис Кивирнидис)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриfс Кивернидис
Δημήτριος Κυβερνίδης
гръцки лекар и общественик

Роден
Починал

Димитриос (Димитрис) Кивeрнидис (на гръцки: Δημήτριος/Δημήτρης Κυβερνίδης) е гръцки лекар, един от водачите на гъркоманската партия в Гевгели в края на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кивeрнидис е родом от голямото влашко село в Олимп Ливади. Още в началото на 1880-те години се установява като околийски лекар в Гевгели, където оглавява прогръцката партия в града. Кивeрнидисе издържан от гръцкото правителство чрез гръцкия консул в Солун и Солунската митрополия. Като околийски лекар поддържа връзки с всички гръцки учители в околията и с гъркоманските лидери по селата. След създаването на българската революционна организация позициите на елинизма в околията са силно разклатени и Кивeрнидис започва активно сътрудничество с османските власти, като им донася всяка информация за българското революционно движение, която стига до него. На специално заседание на гевгелийското ръководно тяло на ВМОРО е решено Кивeрнидис да бъде убит, като вреден за организацията, и за да се респектират другите поддръжници на елинизма. Решението е утвърдено от Централния комитет в Солун и околийският ръководител Аргир Манасиев възлага убийството на Кивeрнидис на войводите Иванчо Карасулията и Апостол Петков, които временно са загубили доверието на ЦК след опит да отклонят пари от откуп за четата си. Кивeрнидис е убит от двамата в Гевгели на 12 ноември 1898 година пред вратата си[1][2] или според други гръцки източници на 3 декември 1898 година в Ливада[3] или Мая даг.[4]

След атентата убийците се оттеглят невредими към Сехово, а властите в града арестуват Аргир Манасиев и учителя Димитър Битраков, но те са освободени поради липса на улики. На другия ден е арестуван шивачът Андон Бояджиев от Кукуш, а на 24 ноември и деецът на ВМОРО Илия Докторов, учител в Горгопик, които престояват два месеца в гевгелийския затвор, а после са изпратени в Еди куле в Солун, където на 25 август 1899 година са освободени от съда, който ги признава за невинни.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα
  2. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 142
  3. Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903, р. 9.
  4. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, p. 132.
  5. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 61 – 63, ISBN 9549514560
  6. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356 – 357.
     Портал „Македония“         Портал „Македония