Димитри Атанасеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитри Атанасеску
Dimitri Atanasescu
арумънски просветител

Роден
Починал
1907 г. (70 г.)
Димитри Атанасеску в Общомедия

Димитри, Димитрие или Думитру Атанасеску Хаджистерьо (на румънски: Dimitri Atanasescu Hagi-Sterjio; на арумънски: Dimitri, Dumitru, Dumitriu Atanasescu) е арумънски просветен деец, отворил първото влашко училище в Македония, автор на арумънски учебници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанасеску е роден във влашкото село Търново, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Преселва се в Цариград, където работи като шивач. Притежава шивашко ателие, в което шие дрехи по европейски модел – „франго-трезия“[1].

Граю Бун“, № 10, 1907, посветен на Думитру Атанасеску.

В 1861 година Димитри Атанасеску се запознава с апела на Арумънския комитет в Букурещ, който призовава власите, живеещи на юг от Дунава, да се обучават в Румъния. Въпреки възрастта си, Атанасеску продава своя магазин и се записва за ученик в гимназия в Букурещ. През 1864 година с финансовата помощ на румънската държава той се връща в родното си село, в което на 2 юли същата година открива първото арумънско училище [2][3]. В училището, което функционира в родната му къща, той преподава по учебник, написан от самия него. То обаче просъществува само до ноември 1864 година, когато след клевета на пелагоинйския владика Венедикт Византийски е затворено от турските власти, Атанасеску е арестуван, а 1000 учебника са конфискувани и предадени в гръцката митрополия.

През 1865 година в Букурещ Димитри Атанасеску издава още три арумънски учебника. В 1866 година открива за кратко влашко училище в Битола, но отново е прогонен по настояване на гръцкия владика. В 1867 година Атанасеску успява да отвори за втори път влашкото училище в Търново, където учителствува до 1903 година. Участва в просветните борби на власите в Битолско, Охридско и Прилепско.

Димитри Атанасеску е автор на 13 книги на арумънски. Някои от тях са приспособени за нуждите на македонските власи румънски учебници, а други – преводи на Светото писание или оригинални исторически изследвания.

Награден е с румънския „Орден за заслуги“, II степен.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

„Abecedaru de Limba Macedono-Romaneasca“, 1864.
  • Abecedaru de Limba Mecedono-Romaneasca, Bucureşti, 1864[4]
  • Gramatica, 1865
  • Abetsedarlu armãnescu trã Armãnjlji din dreapta-a Dunãljei, Bucureşti 1865
  • Istoria-a armãmjlor di nandreapta-a Dunãljei, Bucureşti 1867
  • Terascriptsii schurtã ti ficiorliji shi featili dit clasa I shi II primari, Bucureşti 1867
  • Isturiea-a Naului Testamentu shi bana-a Domnului a nostru Isus Hristos, Bucureşti 1881
  • Catihise, 1881
  • Abecedarul românu tra Românilji d´in dreapta Dunarelejei, Bucureşti, 1885
  • Abetsedar armãnescu ti marlji-Armãnjlji dit Machidunii, Bucureşti 1889

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 123
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 124 – 125
  3. Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 43 – 44
  4. Abecedaru de Limba Macedono-Romaneasca, Bucureşti, 1864
     Портал „Македония“         Портал „Македония