Димитри Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитри Иванов
български журналист и преводач
На среща на преводачи в БТА, 20.01.2011
На среща на преводачи в БТА, 20.01.2011

Роден
1 януари 1932 г. (85 г.)
Литература
Жанрове есе, репортаж
Награди Черноризец Храбър“ (2004)

Димитри Константинов Иванов (наричан от приятелите „Джимо“) е български журналист и преводач.

Журналист[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години работи в БТА. След това представя новините в предаването на БНТВсяка неделя“. Сред водещите на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама“.[1] След 1989 г., заедно с Тома Томов води седмичното предаване „Наблюдател“. Прави много интервюта със световноизвестни политици, писатели и журналисти.

В един кратък период Иванов пише в притурката „Капитал LIGHT“, която по това време се казва „КАПИТЕЛ“.

Понастоящем е колумнист във в-к „Сега“, където рубриката му е на границата между художествената литература и публицистиката. Анализите му са изпълнени с лични спомени за събития и хора.

През 2002 г. получава орден „Стара планина“ за „изключителните [си] заслуги в областта на журналистиката и по повод 70 години от рождението [си]“.[2] В края на 2004 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество.[3] През юни 2008 г. на фестивала Mediamix'08 в Албена получава награда за цялостен принос в медиите.

Преводач[редактиране | редактиране на кода]

Димитри Иванов е превел от английски език много творби на американски писатели[4]. Автор е на предговори и послеслови към романи, повести и сборници с разкази.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ърнест Хемингуей, Фиеста, роман, 1964
  2. Алън Силитоу, Ключ за вратата, роман, 1965 (с Александър Стефанов)
  3. Франсис Скот Фицджералд, Нежна е нощта, роман, 1967, 1978, 1980, 1992, 2001
  4. Ърнест Хемингуей, Безкраен празник, спомени, 1967, 1980
  5. Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1968, 1979, 1987, 2011
  6. Морис Уест, Посланикът, роман, 1968
  7. Арнолд Уескър, Четирите годишни времена, пиеса, 1970
  8. Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982, 2003, 2005
  9. Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979, 2011
  10. Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце – Фиеста, роман, 1980
  11. Труман Капоти, Музика за хамелеони, разкази и повест, 1981, 2007
  12. Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
  13. Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
  14. Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
  15. Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
  16. Джордж Буш (в сътрудничество с Виктор Голд), С поглед напред, автобиография, 1991
  17. Джек Лондон, Малката стопанка на голямата къща, роман, 2001, 2006 (с Нели Доспевска)
  18. Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест, 2008
  19. Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията, роман, 2008
  20. Ърнест Хемингуей, Слънце изгрява – Фиеста, роман, 2008

Предговори и послеслови[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982
  2. Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979
  3. Гор Видал, Калки, роман, 1979
  4. Агата Кристи, Свидетел на обвинението, разкази, 1979
  5. Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Изследване на ценностите, роман, 1980
  6. Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
  7. Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
  8. Греъм Грийн, Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря, роман, 1981
  9. Джеймс Лио Хърлихи, Среднощен каубой, роман, 1981
  10. Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, роман, 1981
  11. Ъруин Шоу, Богат, беден, роман, 1981, 1988
  12. Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
  13. Рей Бредбъри, 451° по Фаренхайт, роман, 1982
  14. Уилям Уортън, Пилето, роман, 1982
  15. Едгар Лорънс Доктороу, Езерото на Гмурците, роман, 1982
  16. Чабуа Амиреджиби, Дата Туташхиа, роман, 1983
  17. Труман Капоти, Хладнокръвно, избрано, 1984
  18. Съмърсет Моъм, Театър, роман, 1984
  19. Пелъм Гренвил Удхаус, Стрихнин в супата, разкази, 1984
  20. Патрик Уайт, Окото на бурята, роман, 1984
  21. Робърт Лъдлъм, Ръкописът на Чансълър, роман, 1984
  22. Теодор Драйзер, Американска трагедия, роман, 1984
  23. Джеймс Хадли Чейс, Свидетели няма да има, роман, 1984
  24. Ърнест Хемингуей, Избрани писма и стихове, 1985
  25. Томас Улф, Паяжината и скалата, роман, 1985
  26. Уилям Уортън, Отбой в полунощ, роман, 1986
  27. Елия Казан, Споразумението, роман, 1986
  28. Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1987
  29. Уилям Стайрън, Дългият поход, повест, 1987
  30. Айра Левин, Момчетата от Бразилия ; Степфордските съпруги ; Предсмъртна целувка, романи, 1987
  31. Артър Хейли, Окончателната диагноза, роман, 1988, 1992
  32. Съмърсет Моъм, Избрани творби в 3 тома, 1988
  33. Бенет Сърф, Пъстър свят, спомени, 1988
  34. Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
  35. Гор Видал, На живо от Голгота, роман, 1993
  36. Робърт М. Пърсиг, Лайла. Изследване на нравствеността, роман, 1993
  37. Майкъл Крайтън, Изгряващо слънце, роман, 1993
  38. Томас Улф, Погледни към дома, ангеле. История на погребания живот, том 1-2, 1995
  39. Съмърсет Моъм, Равносметката, мемоари, 2001

Писатели в превод и/или коментар на Димитри Иванов:[редактиране | редактиране на кода]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитри Иванов публично обявява през 2004[5], че е имал връзки с тайните служби. При проверката на БНТ от Комисията по досиетата през 2008 се доказва, че между 1960 и 1984 година той е работил като агент на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Стефан.[6]. През 2009 е проверен и като сътрудник на в. „Сега“ [7].

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на БНТ (1968). // bnt.bg. Посетен на 2008-04-07.
  2. Президентът отличи творци и спортисти. // president.bg, 20 декември 2002. Посетен на 2008-04-07.
  3. Димитри Иванов получи „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество. // в-к „Дневник“, 11 ноември 2004. Посетен на 2008-04-07.
  4. Част от преводите на Димитри Иванов
  5. Димитри Иванов: Когато бях агент. // в-к Сега, 2004. Посетен на 26 ноември 2008.
  6. Решение №54 от 26.11.2008 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  7. Решение № 105 от 9.12.2009 г.- Печатни издания. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 9 март 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]