Димитровче (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровче.

Димитровче
Общи данни
Население 175 души[1] (15 юни 2020 г.)
6,18 души/km²
Землище 28,33 km²
Надм. височина 118 m
Пощ. код 6518
Тел. код 037703
МПС код Х
ЕКАТТЕ 21078
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ)

Димитровче е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково. До 1934 година името на селото е Димитри кьой.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение Димитровче и околността му до Свиленград и Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели: януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област) юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област. Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса. Района на Димитровче се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Димитровче няма бързи и крайни промени във времето. Преобладаващите ветрове са северозападните (24,4%), след него са-североизточния (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление („бял вятър“, 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Димитровче показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Димитровче е през зимата, през декември – 67 мм/m², а през август-едва 22 мм/m². В Димитровче и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др. Най-голямо стопанско значение има отглеждането на лозя. Лозята дават грозде с голяма захарност.

Трайна е тенденцията за увеличаване на лозовите насаждения в селото, тъй като условията са идеални за отглеждане, както на винени, така и на десертни сортове грозде. Най-голямата гордост на село Димитровче е произвежданото от хората вино. Екологичен продукт, добиван изцяло по естествен път, свързан изцяло с природата и нейните плодове – гроздето. Отглежданите качествени винени сортове са предимно: Мерло и Тракийски Мавруд. От десертните сортове: Велика, Палери и Блейк.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Димитри кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Село Димитровче е силно заселено през лятото на 1924 г. от тракийци от Беломорска Тракия. По-голяма част от тези българи са били от Дедеагачка околия. Дедеагачка околия е включвала селата: Домуздере, Дервент, Доганхисар, Еникьой, Чобанкьой. Анастас Разбойников в своята книга „Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924“[4] описва подробно тежката участ на хората, чиито наследници са днешните жители на село Димитровче.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно събитие е Трифон зарезан на 14 февруари

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на село Димитровче от 2012 г. е Тонка Димитрова Алексиева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  4. www.kroraina.com