Димитровче (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровче.

Димитровче
Общи данни
Население 279 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,33 km²
Надм. височина 118 m
Пощ. код 6518
Тел. код 037703
МПС код Х
ЕКАТТЕ 21078
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)

Димитровче е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково. До 1934 година името на селото е Димитри кьой.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение Димитровче и околността му до Свиленград и Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели: януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област) юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област. Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса. Района на Димитровче се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Димитровче няма бързи и крайни промени във времето. Преобладаващите ветрове са северозападните (24,4%), след него са-североизточния (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление („бял вятър“, 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Димитровче показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Димитровче е през зимата, през декември – 67 мм/m², а през август-едва 22 мм/m². В Димитровче и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др. Най-голямо стопанско значение има отглеждането на лозя. Лозята дават грозде с голяма захарност.

Трайна е тенденцията за увеличаване на лозовите насаждения в селото, тъй като условията са идеални за отглеждане, както на винени, така и на десертни сортове грозде. Най-голямата гордост на село Димитровче е произвежданото от хората вино. Екологичен продукт, добиван изцяло по естествен път, свързан изцяло с природата и нейните плодове – гроздето. Отглежданите качествени винени сортове са предимно: Мерло и Тракийски Мавруд. От десертните сортове: Велика, Палери и Блейк.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Димитри кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] Село Димитровче е силно заселено през лятото на 1924 г. от тракийци от Беломорска Тракия. По-голяма част от тези българи са били от Дедеагачка околия. Дедеагачка околия е включвала селата: Домуздере, Дервент, Доганхисар, Еникьой, Чобанкьой. Анастас Разбойников в своята книга „Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924“[3] описва подробно тежката участ на хората, чийто наследници са днешните жители на село Димитровче.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно събитие е трифон зарезан на 14 февруари

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на село димитровче от 2012 г. е Тонка Димитрова Алексиева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  3. www.kroraina.com