Димитър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър
Род мъжко
Произход гръцки

Димитър е популярно българско мъжко име с гръцки произход.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият първообраз на Димитър - Δημήτριος, най-вероятно води началото си от Деметра, античната древногръцка богиня на земеделието, на зърнената жътва, на плодородието на земята и на зараждащия се живот, пазителката на брака и на свещения съюз, като производно от старогръцката дума „деметрис“ – принадлежащ на Деметра. Тя е наричана „носителка на сезоните“ в Омировия епос – важен белег, че е била почитана дълго преди Олимпийските богове. Древните гърци виждали Деметра в съзвездието Дева. Именно Деметра научила хората на земеделие. Тя дала на Триптолем семена пшеница, който ги разпръснал по целия свят и научил хората на земеделие.

Във връзка с намерените антични светилища на бог Митра в България, както и в цялата Римска империя, възможен е и втори произход на името Димитър – „Ди Митра“ – посветен на бог Митра. Митраизмът е мистериален култ, практикуван в Римската империя от II в. пр.н.е до IV век. Митра е бил описван като sol invictus („непобедимото слънце“), така че той е соларно божество. Местата за неговия култ са станали известни митреуми, най-често подземия. Божество Митра фигурира в прото-индоевропейската митология, но днешните изследователи са склонни да приемат, че митраизмът собствено е нововъзникнал култ, който няма реални връзки с предшестващите го вярвания[1][2].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Поради известността на раннохристиянския светец великомъченик Свети Димитър името е широко разпространено, в различни варианти, в православните и по-рядко в някои католически страни в латинската си форма Деметриус. Формата „Димитър“ традиционно се среща в България, Република Северна Македония и сред останалите българи.

Към края на 2009 г. Димитър е третото по разпространеност мъжко име в България след Георги и Иван, носено от около 133 000 души (3,62% от мъжете). То е и петото най-често използвано мъжко име за родените през 2007-2009 година (2,22%).[3] Позициите са същите и през 2012 г., а през 2019 е на четвърто място.[4]

Имен ден се празува на Димитровден, 26 октомври.

Исторически личности с името Димитър[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. виж напр. Ulansey D., The origins of the Mithraic mysteries (Oxford University Press, 1991)
  2. Кюмон Ф., Мистериите на Митра, София: Шамбала, 1999 (прев. от Cumont F., Les mystères de Mithra, Brussels, 1900; онлайн)
  3. На Ивановден празнуват повече от 300 хиляди българи (PDF). // НСИ, 2010. Посетен на 6 януари 2010.
  4. Георги и Мария продължават да са най-често срещаните имена в България. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 4 януари 2012.