Димитър Абаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитър Абаджиев
български юрист и политик
Роден
15 декември 1965 г. (52 г.)
Политика
Партия СДС, ДСБ, РЗС
Депутат XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   
Депутат Член на Европейския парламент:
VI (2004-2009)
Право
Образование Софийски университет

Димитър Иванов Абаджиев е български политик. Роден е на 15 декември 1965 г. в Омуртаг. Член е на СДС, ДСБ и на националното ръководство на РЗС.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно специализира „Американско и международно право“ в Академия по американско и международно право - Далас, САЩ.

През 1991 г. е съдия-изпълнител в Районен съд - Търговище, през 1991-1992 г. - районен съдия в Омуртаг, където в следващите пет години е председател на Районен съд - Омуртаг. В същото време е и заместник-председател на „Алианс за правно взаимодействие“ - София и председател на Регионалния съвет на СДС - Търговище.

В периода 1997-2009 г. е народен представител:

През 1997 г. е избран за депутат от Търговище в листата на СДС. Избран за член на Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС на 11-ата Национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г.

През 2001 г. е избран за депутат в парламентарните избори за 39-то Народно събрание[1]. В това НС е бил заместник-председател на Комисия по външна политика, отбрана и сигурност; член на Комисията по правни въпроси; член на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България; член на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин; член на Временната комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим (на туристически автобус с български ученици).

През 2004 г. е един от групата народни представители от СДС начело с Иван Костов, които се отделят в парламентарна група на ОДС, а по-късно основават нова партия - Демократи за силна България. ДСБ е сред 22-те партии, регистрирани за участие в парламентарните избори през 2005 г. и получава 6,5% от гласовете. На 25 юни Абаджиев става депутат в 40 Народно събрание (с мандат от Велико Търново), а от 26 август е един от 18-те български наблюдателя в Европейския парламент.

След президентските избори в началото на ноември 2006 г. напуска ДСБ и става независим депутат. От ноември 2007 г. заедно с отделилите се от парламентарната група на ОДС Елеонора Николова и Мария Капон създават гражданско сдружение „Европейски демократичен път“ (ЕДП), на което Абаджиев става първи председател. ЕДП не прераства в партия.

От 2004 до 2006 г. Абаджиев е български наблюдател в Европейския парламент.

От 2008 до юли 2010 г. е председател на УС на Сдружение "Европейски демократически институт".

От юли 2010 г. до 2013 г. е представител на България в ръководството на проектната компания на изоставения по-късно проект за газопровод "Набуко" (Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл), назначен от първото правителството на ГЕРБ.

От юни 2015 г. Абаджиев е назначен за генерален консул на България в Шанхай, Китай, а от октомври 2016 г. - за посланик на България в Любляна, Словения. През ноември 2017 третото правителството на Бойко Борисов обсъжда назначавенето му за посланик в новооткритата българска дипломатическа Рияд, Саудитска Арабия.

Член на Интернет общество - България от 11.01.2002 г.

Женен, има 2 деца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за