Димитър Аврамов (изкуствовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Аврамов.

Димитър Аврамов
български изкуствовед
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас

Роден
Починал
1 май 2008 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание, културология, история на литературата
Образование Софийски университет
Работил в Институт по изкуствознание и Институт за литература при БАН
Публикации „Естетика на модерното изкуство“ (1969)

Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 септември 1929 година в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 година.[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.

През 2000 година е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 година в София.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча върху стената на родния дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас

На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.[3]

В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.[4]

На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964)
  • „Естетика на модерното изкуство“ (1969, 2009)
  • „Мара Цончева“. Албум (1970)
  • „Владимир Гоев“. Албум (1972)
  • „Генко Генков“. Албум (1975)
  • „Кирил Петров“. Монография (1975)
  • „Владимир Димитров – Майстора. Рисунки“. Албум (1981)
  • „Владимир Димитров – Майстора“. Каталог (1982)
  • „Естетика и художествената критика на Бодлер“ (1985, 2010)
  • „Шарл Бодлер“. Монография (1989)
  • „Майстора и неговото време“. Монография (1989)
  • „Маргарит Цанев – Марго“. Каталог (1989)
  • „Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993)
  • „Маргарит Цанев – Марго“. Албум (1994)
  • „Иван Милев“. Албум (1994)
  • „Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955 – 1965 г.“. Изследване. Ч. 1 (1994)
  • „Лика Янко“. Монография (2000)
  • „Етюди върху модернизма“ (2010)
  • „Литература и изкуство Мирогледно-естетически контексти“ (2011)
  • „Златю Бояджиев“. Монография (2013)
  • „Български художници“ (2014)

Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).

За него
  • Разум и възвишеност: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов. Съставител Цочо Бояджиев. София: Изд. ателие Аб, 2004, 254 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 14.
  2. Указ № 7 от 7 януари 2000 г.
  3. „Научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов“, сайт на СУ.
  4. „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов (програма)“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27.11.2013 г.
  5. „Откриват паметна плоча на Димитър Аврамов“, burgasnews.com, 10 септември 2015 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии в „Портал за култура, изкуство и общество“
За него