Димитър Азманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Азманов
Звание полковник
Години на служба от 1894
Служил на Национално знаме на България България
Род войски артилерия
Командвания 12-ти пехотен полк
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал
1973 (93 г.)

Димитър Петров Азманов е български офицер (полковник) и военен историк.

Той е началник-щаб на 12 пехотна дивизия по време на Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12 пехотен балкански полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Азманов е роден на 26 август 1879 година в Стара Загора. На 2 септември 1894 година постъпва във Военното училище в София, което завършва с 19 випуск през септември 1898 година, след което е зачислен в 6 артилерийски полк. През 1899 е произведен в чин подпоручик. През 1906 година, като поручик от 8 артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург, която завършва през 1909 година.[1] През 1911 година преподава във Военното училище. През 1910-1911 година заедно с Александър Ганчев публикува сборника „Тактически задачи“, който се определя като пръв по своя вид в България и предизвиква интерес във военните среди.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската (1912 – 1913) капитан Азманов е началик-щаб на Трета бригада на 9 пехотна дивизия, а по-късно - началник на щаба на Северния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин.[3]

По време на Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 12 пехотна дивизия. След войната служи и като военен аташе в Белград.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война (1915 – 1918) Димитър Азманов е офицер за специални поръчки при Щаба на Първа армия, командир на дружина в 16 пехотен полк, военен аташе в Цариград, началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия, командир на 30 шейновски пехотен полк, след което - командир на 12 пехотен балкански полк.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Азманов, Д., „Победители (1913 – 1933)“, София, 1933, Армейски военно-издателски фонд
  • Азманов, Д., „Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война“, София, 2000, Военно издателство, ISBN 954-509-120-7
  • Азманов, Д., „Моята епоха: 1878 – 1919.“, София, 1995, Издателство „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-133-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 36
  2. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 85-86.
  3. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София, 1995, с. 108, 115.

Източници[редактиране | редактиране на кода]