Димитър Аянов
| Димитър Аянов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Въоръжена борба | |
| Награди | „За храброст“ |
Димитър (Димо) Иванов Аянов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аянов е роден в лозенградкото село Дерекьой във видното революционно семейство Аяновци - поп Стойчо Аянов е виден духовник и революционер, а Георги Попаянов е деец на ВМОРО. Двамата му вуйчовци Георги и Атанас в 1875 година са затворени в Одрин. Учи в родното си село, Малко Търново и Лозенград. Завършва Одринската гимназия на 24 юни 1900 година. Учителства в Гьоктепе и Урумкьой.[1][2] Става член на ВМОРО и поддържа връзки с Георги Кондолов, Яни Попов и Димитър Ташев. Охранява конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като отдельонен командир на четата на Лазо Лазов. С братовчед си Георги Хаджиатанасов от Дерекьой и 15 четници разрушават телеграфната станция в Дерекьой. След края на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към България.[1]
На 31 септември 1907 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик и веднага записва право в Софийския университет.[1]
Служи в Българската армия като подпоручик в 24-ти пехотен черноморски полк.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява първа рота (чета) на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков, която действа в Малкотърновско и Лозенградско.[3][1] Отрядът му блокира турски части и биваци. Отличава се като ротен командир в Боя при Шаркьой.[4]
| Първа рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Димитър Аянов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Ангел Михалев | 26 | Малгарско | Харлагюн[5] | ||
| Васил Николов Андонакев | 25 | Бунархисарско | Дерекьой[6] | ||
| Георги Попаянов | 31 | Бунархисарско | Дерекьой | сребърен медал „За заслуга“[7] | |
| Георги Стоянов | 35 | Лозенградско | Ериклери[8] | ||
| Димитър Арнаудов | 28 | Малкотърновско | Малко Търново | орден „За храброст“ ІV степен[9] | |
| Димитър Янев | 29 | Бабаескийско | Енимахале[10] | ||
| Йордан Ангелов | 29 | Кривопаланско | Крива паланка[11] | ||
| Костадин Василев | 47 | Костурско | Загоричани[12] | ||
| Никола Георгиев Саров | 28 | Лозенградско | Пирок | сребърен медал „За заслуга“ степен[13] | |
| Петко Георгиев Аянов | 48 | Бунархисарско | Дерекьой | орден „За храброст“ ІV степен[14] | |
| Петко Хулев Ангелов | 33 | Малкотърновско | Визица | бронзов медал „За заслуга“[15] | |
| Порчо П. Ангелов | Солунско | Зарово | убит на 26 ноември 1912 година[15] | ||
| Стою Михалев (Милков) Ангелов | Софлийско | Голям Дервент | убит при Дерекьой на 9 октомври 1913 година[16] | ||
След Балканските войни учи в Швейцария. Участва в Първата световна война като капитан, командир на 8-а рота на 64-ти пехотен полк на 11-а дивизия. Поради стара рана получена при Чаталджа през Балканската война е освободен от военна служба.[1]
След войната се установява в Бургас. Член е на Тракийската организация. Организира риболовната кооперация „Тракия“ в Несебър. Съдейства за благоустрояването на Баня, Кошарица, Несебър и Бата. Участва в инициативата за пресушаването на блатата по Хаджийската река, за устройването на скеля в Емине и построяването на Паметника на Петрова нива.[1]
Умира на 12 май 1952 година[17] в Бургас.[18]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Аянов е баща на Христо Аянов (р. 17 ноември 1921 г.) – подпоручик (30 януари 1943, 62-ри випуск) от българската армия, участник във Втората световна война (1941 – 1945), служил в 57-и пехотен драмски (1943), 9-и пехотен пловдивски (1944) и 21-ви пехотен средногорски полк (1945).[19]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 януари 1907)
- Поручик (14 юли 1913)
- Капитан (22 септември 1917)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 28.
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968. с. 382.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74, 893.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 131 – 132.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 461.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574..
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 395.
- ↑ Руменин, стр. 52
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Македоно-одрински опълченци
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Български военни дейци от Първата световна война
- Дейци на ВМОРО
- Български капитани
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Български офицери от Тракия
- Родени в Дерекьой
- Починали в Бургас
- Български революционери от Тракия
- Български просветни дейци от Тракия
- Носители на орден „За храброст“ IV степен