Димитър Аянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитър Аянов
български военен деец
Роден
Починал
12 май 1952 г. (70 г.)

Димитър (Димо) Иванов Аянов е български офицер и революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аянов е роден в лозенградкото село Дерекьой във видното революционно семейство Аяновци. Двамата му вуйчовци Георги и Атанас в 1875 година са затворени в Одрин, поп Стойчо Аянов е виден духовник и революционер, а Георги Попаянов е деец на ВМОРО. Учи в родното си село, Малко Търново и Лозенград. Завършва Одринската гимназия на 24 юни 1900 г. Учителства в Гьоктепе и Урумкьой.[2] Става член на ВМОРО и поддържа връзки с Георги Кондолов, Яни Попов и Димитър Ташев. Охранява конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като отдельонен командир на четата на Лазо Лазов. С братовчед си Георги Хаджиатанасов от Дерекьой и 15 четници разрушават телеграфната станция в Дерекьой. След края на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към България.

На 30 януари 1907 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик, по-късно записва право в Софийския университет.

Служи в Българската армия като подпоручик в 24 пехотен черноморски полк. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява първа рота (чета) на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков, която действа в Малкотърновско и Лозенградско.[3] Отрядът му блокира турски части и биваци. Отличава се като ротен командир в Боя при Шаркьой.

Въстанници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

След войната учи в Швейцария. Участва в Първата световна война като капитан, командир на 8 рота на 64 пехотен полк на 11 дивизия. Поради стара рана получена при Чаталджа през Балканската война е освободен от военна служба. След войната се установява в Бургас.[14]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Аянов е баща на Христо Аянов (р. 17 ноември 1921 г.) - подпоручик (30 януари 1943, 62 випуск) от българската армия, участник във Втората световна война (1941 – 1945), служил в 57 пехотен драмски (1943), 9 пехотен пловдивски (1944) и 21-ви пехотен средногорски полк (1945).[15]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.
  2. Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 382.
  3. МОО, стр. 74, 893.
  4. МОО, стр. 461.
  5. МОО, стр. 36.
  6. МОО, стр. 574.
  7. МОО, стр. 52.
  8. МОО, стр. 817.
  9. МОО, стр. 29.
  10. МОО, стр. 605.
  11. МОО, стр. 74.
  12. а б МОО, стр. 32.
  13. МОО, стр. 33.
  14. Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа, община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 28.
  15. Руменин, стр. 52

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България