Димитър Боримечков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Боримечков
журналист, фотограф и поет
Роден: 1 май 1949 г. (70 г.)

Димитър Иванов Боримечков е журналист, фотограф, поет в Молдова и България, етнически българин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 май 1949 година в град Тараклия, Молдовска ССР, СССР. Завършва „Журналистика“ в Кишиневския държавен университет през 1981 година.

Известен е сред своите сънародници като фотохудожник, публикува свои репортажи и снимки в България, във вестниците „Роден край“ (Украйна) и „Родно слово“ (Молдова). Издава регионален литературно-публицистичен вестник „Български глас“ (и е негов главен редактор) в родния си град Тараклия.

Участва в научни и културни конференции в България (София, Велико Търново, Сливен, Добрич) и в Молдова (Кишинев, Комрат1 Тараклия).

Награден е с паметен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина в София.

Специализира в Департамента за информация и усъвършенстване на учителите в София. Темата на специализацията му е: „Българската литература в Бесарабия: автори и произведения, образи и теми“[1].

През 1997 година в българското издателство „Родно слово“ в Кишинев излиза първата му книжка с прозаични скици и снимки, а през 1998 година – неговата стихосбирка „Синята далечина“. През 1999 година във Велико Търново излиза сборникът му „Аз искам утре да живея пак“ – поетически разкази, спомени, лирични миниатюри.

През 2005 година се преселва да живее в България, а през 2009 година получава българско гражданство[2]. Член е на Съюза на независимите български писатели в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • „Потомци на българското племе“
  • „Мен ме мами синята далечност“
  • „Събужда се пролетта“
  • „Камбанен звън в неделя“
Книги
  • „Границите на духа (Разговори за Бесарабия)“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]