Димитър Вацов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Вацов
български философ
Роден
5 ноември 1971 г. (45 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Политическа философия, философия на езика

Димитър Вацов е български философ, културолог и университетски преподавател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1971 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1996), където защитава и докторската си дисертация на тема „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003).

Бил е щатен преподавател по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1999-2004), както и хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“ в различни периоди (след 1996).

След 2004 г. е щатен преподавател в Нов български университет, а от 2007 г. е редовен доцент в департамент „Философия и социология“ с труда „Свобода и признаване: интерактивните извори на идентичността“. Бил е директор на бакалавърска програма „философия“ в НБУ (2004-2006), както и директор на общообразователните курсове за знания към същия университет (2006-2011).

Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ (от май 2012).

Главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (от 1999) и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания — София (от 2002).

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия и постаналитична философия на езика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Онтология на утвърждаването. Ницше като задача. София: Изток-Запад, 2003, 369 с. (ISBN 954-8945-71-1)[1].
  • Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността. София: Нов български университет, 2006, 236 с. (ISBN 954-535-421-6)
  • Опити върху властта и истината. София: Нов български университет, 2009, 229 с. (ISBN 978-954-535-597-4)[2].

Автор е също така на десетки статии и студии на български, английски, френски, испански, италиански и руски език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Здравко Попов, „Ницше като задача“, рец. във в. „Култура“, бр.14-15 от 2 април 2004 г.
  2. Кольо Коев, „За социологическата полезност на „Опити върху властта и истината“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]