Димитър Вацов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Вацов
български философ
Роден

Образование Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Политическа философия, философия на езика

Димитър Вацов е български философ, културолог и университетски преподавател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1971 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1996), където защитава и докторската си дисертация на тема „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003).

Бил е щатен преподавател по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1999-2004), както и хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“ в различни периоди (след 1996).

След 2004 г. е щатен преподавател в Нов български университет. Редовен доцент в департамент „Философия и социология“ с труда „Свобода и признаване: интерактивните извори на идентичността“ (2007-2017) и професор от 2017 г. с труда „Това е истина!“.

Директор на бакалавърска програма „философия“ в НБУ (2004-2006), както и директор на общообразователните курсове за знания към същия университет (2006-2011).

Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ от май 2012 до 2016 г.

Главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (от 1999) и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания — София (от 2002).

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия и постаналитична философия на езика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Онтология на утвърждаването. Ницше като задача. София: Изток-Запад, 2003, 369 с. (ISBN 954-8945-71-1)[1].
  • Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността. София: Нов български университет, 2006, 236 с. (ISBN 954-535-421-6)
  • Опити върху властта и истината. София: Нов български университет, 2009, 229 с. (ISBN 978-954-535-597-4)[2].
  • Това е истина!. София: Нов български университет, 2016, 346 с.

Автор е също така на десетки статии и студии на български, английски, френски, испански, италиански и руски език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Здравко Попов, „Ницше като задача“, рец. във в. „Култура“, бр.14-15 от 2 април 2004 г.
  2. Кольо Коев, „За социологическата полезност на „Опити върху властта и истината“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]