Димитър Вачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Вачов
български политик
Снимка от сватбата на Димитър Вачов
Снимка от сватбата на Димитър Вачов

Роден
Починал
Народен представител в:
IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Димитър Костов Вачов (Вачев) е български политик от Либералната (радославистка) партия, министър на народното просвещение, народен представител, председател на Народното събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Вачов е роден на 30 януари 1855 г. в Ловеч в семейството на дребния търговец Косто Попвачов.

Учи в родния си град във взаимно и класно училище, а също и занаят (терзия). През 1873 г. постъпва в Габровската гимназия, а през 1875 г. в гимназията в чешкия град Писек.

През 1876 г. прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Временното руско управление в България (18771878) е писар в Севлиево.[1] През 1878 г. заминава да учи химия във Виена, след това се прехвърля в Хайделберг, където завършва Юридическия факултет с титлата „доктор на юридическите науки“. След завръщането си в България работи в Апелативния съд и като адвокат в Русе.

Държавна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Включва се активно в Либералната партия. През 1884 г. е избран за народен представител. По време на Сръбско-българската война (1885) участва в организирането на доброволчески отряди. През 1886 г. след разцеплението на Либералната партия се включва в Либерална партия (радослависти) и е един от редакторите на вестник „Народни права“. За известно време е народен представител и подпредседател на Третото велико народно събрание (18861887).[1]

През 1899 г., след идването на власт на радославистите, Димитър Вачов се премества в София. Избран е за народен представител и председател на 10-ото Обикновено народно събрание (1899). Министър на народното просвещение в правителството на Тодор Иванчов (18991900). При следващото либерално управление отново е народен представител и председател на 16-ото (1913) и 17-ото Обикновено народно събрание (19141919).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 84-85.