Димитър Вачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Вачов
български политик
Снимка от сватбата на Димитър Вачов
Снимка от сватбата на Димитър Вачов

Роден
Починал
4 декември 1922 г. (67 г.)
Народен представител в:
IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Димитър Костов Вачов (Вачев) е български политик от Либералната (радославистка) партия, министър на народното просвещение, народен представител, председател на Народното събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Вачов е роден на 30 януари 1855 г. в Ловеч в семейството на дребния търговец Косто Попвачов.

Учи в родния си град във взаимно и класно училище, а също и занаят (терзия). През 1873 г. постъпва в Габровската гимназия, а през 1875 г. в гимназията в чешкия град Писек.

През 1876 г. прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Временното руско управление в България (18771878) е писар в Севлиево.[1] През 1878 г. заминава да учи химия във Виена, след това се прехвърля в Хайделберг, където завършва Юридическия факултет с титлата „доктор на юридическите науки“. След завръщането си в България работи в Апелативния съд и като адвокат в Русе.

Държавна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Включва се активно в Либералната партия. През 1884 г. е избран за народен представител. По време на Сръбско-българската война (1885) участва в организирането на доброволчески отряди. През 1886 г. след разцеплението на Либералната партия се включва в Либерална партия (радослависти) и е един от редакторите на вестник „Народни права“. За известно време е народен представител и подпредседател на Третото велико народно събрание (18861887).[1]

През 1899 г., след идването на власт на радославистите, Димитър Вачов се премества в София. Избран е за народен представител и председател на 10-ото Обикновено народно събрание (1899). Министър на народното просвещение в правителството на Тодор Иванчов (18991900). При следващото либерално управление отново е народен представител и председател на 16-ото (1913) и 17-ото Обикновено народно събрание (19141919).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 84-85.