Димитър Ганев (политолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ганев
български политолог

Роден
15 октомври 1986 г. (32 г.)

Националност Флаг на България България

Димитър Ганев е български политолог и политически коментатор[1][2], доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ганев е роден на 15 октомври 1986 г. във Варна. През 2005 г. завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ в родния си град.

Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Защитава магистърска теза на тема „Политическият проект за демокрация, обсъждан на Кръглата маса“.

Академична дейност[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г. Темата на дисертационния му труд е „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция (1990-1991)“[4]. В рамките на работата по дисертация си публикува научни статии в различни сборници, свързани с периода на първите години на демократично развитие в България.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ганев е бивш стипендиант на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер“ в периода 2008-2012 г. В периода между 2012 и 2013 г. е заместник-председател на клуба на стипендиантите. През април 2013 г. е избран за негов председател с едногодишен мандат[5].

През 2011-2012 г. координира работата[6] по проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и други страни от бившия Източен блок, които понастоящем са членки на Европейския съюз. Изследването е публикувано през 2014 г. от унгарския учен Péter Bajomi-Lázár в книгата Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe[7].

Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. В същия период се присъединява към института „Иван Хаджийски“ и става участник в ежемесечните вътрешно и външнополитически анализи на института[8] заедно с проф. Петър-Емил Митев, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев и политолозите Първан Симеонов и Борис Попиванов.

През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“[9] заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.

През октомври 2017 г. става заместник главен редактор на българското научно списание за политика и култура „Conservative Quarterly[10], където участва в редакционната дейност на списанието и подбора на теми.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Формирането на новата политическа система в България и ролята на Кръглата маса“, сп. „Политически изследвания“. Брой 1-2, стр. 133-143. София. Март 2011 г.
  • „Българският политически проект за демокрация, обсъждан на Кръглата маса“, сп. „Демокрация, ценности и идентичност“. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. София. Май 2012 г.
  • „Предпоставки за свикването на българската Кръгла маса“, сп. Реторика и комуникации. София. Октомври 2013 г.
  • „The Bulgarian Round Table And Its Contribution To the Constitution of 1991“, ENRS, Remembrance and Solidarity, Studies in 20th Century European History magazine, no. 3, June 2014
  • „Европейският съюз между интеграцията и националните интереси“, сборник „Бъдещето на ЕС-ново начало или предизвестен край“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация за свободата „Фридрих Науман“. София. 2016 г.
  • „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция“. Сборник „25 години българска конституция“, Народно събрание на Република България. София. 2016 г.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горещите теми от последните седмици – думата имат политолозите. Българска национална телевизия. "Референдум с Добрина Чешмеджиева. 13 март 2018 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  2. Политолог: ГЕРБ запази своята повърхност като тефлонов тиган. NOVA: Нова телевизия. Нова Броудкастинг Груп АД. 17 ноември 2017. Посетен на 14 април 2018 г.
  3. Политолог написа историческа книга като социолог. 24chasa.bg. 24 часа. 21 март 2018 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  4. Публична защита на дисертационен труд на Димитър Асенов Ганев, за присъждане на научна и образователна степен „доктор“, професионално направление: 3.3. Политически науки, на тема Политически и институционални фактори в процеса на изготвяне и приемане на българската Конституция (1990-1991). Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Философски факултелт. Архив за уч. 2016/2017 г. Защитили за уч. 2016/2017 г. 4 ноември 2016 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  5. Председатели на клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер“. Фондация „Конрад Аденауер“. Председателски мандат 2013-2014 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  6. Bajomi-Lázár, Péter. Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe. стр. vii. Будапеща. Central European University Press. 2014.
  7. Bajomi-Lázár, Péter. Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe. Budapest, Hungary. CEU Press. 2014. ISBN 978-9633860410
  8. Симеонов, Първан. Димитър Ганев става част от аналитичната група на института „Иван Хаджийски“. Институт по социология „Иван Хаджийски“. София. 2012 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  9. Изследователски център „Тренд“. Информация за основателите. 2016 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  10. Сп. „Conservative Quarterly“, книга 3-4. Есен-зима 2017. София. Ciela. 2017 г.