Димитър Ганчев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганчев.
| Димитър Ганчев | |
| български революционер | |
 Димитър Ганчев в Скопския затвор преди амнистията от април 1904 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1912 г.
|
Димитър (Димо) Ганчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ганчев е роден в 21 март 1875 година в Русе. След завършване на гимназия в Русе учи естествени науки в Женевския университет, Швейцария.[1] В 1897 година става член на член на така наречената Женевска група – анархистки революционен кръжок, начело с Михаил Герджиков и Петър Манджуков.[2]
В 1901 година, с помощта на приятеля си Гоце Делчев, Ганчев успява да се сдобие с назначение в българското педагогоческо училище в Скопие. В Скопие Ганчев става член на ВМОРО и в 1902 година е избран за член на Скопския окръжен революционен комитет.[1]
Ганчев е делегат е от Скопския окръг на Солунския конгрес в началото на 1903 година, на който се взима решението за въстание. Ганчев е против прибързаните действия, но в крайна сметка подписва решението за въстание.[3] По време на Илинденско-Прображенското въстание е в Скопие. В началото на септември е арестуван и е осъден на 101 години затвор. Според османските документи учител Димитри от Русчук, населен в Скопие като учител е българин, православен, арестуван на 7 юни 1903 година, обвинен, че „присъединявайки се към българските бунтовници и преобличайки се, заминал и се скрил в скопското село Долно Сълне за започване на въоръжени бунтовнически действия и употреба на оръжие против жандармерията“. Осъден е на доживотен затвор. Лежи в Скопския затвор. Амнистиран е с общата амнистия от 12 април 1904 година.[4]
Екстрадиран в България, Ганчев става учител в Разград.[1]
При избухването на Балканската война, Ганчев постъпва като доброволец в Българската армия и загива на 17 октомври 1912 година в сраженията при Бунархисар.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 6.
- ↑ Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 185.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 197. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 84-85.
