Димитър Ганчев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганчев.

Димитър Ганчев
български революционер
Роден
Починал
17 октомври 1912 г. (37 г.)

Димитър Ганчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганчев е роден в 1875 година в Русе. След завършване на гимназия в Русе учи естествени науки в Женевския университет, Швейцария. В 1897 година става член на член на така наречената Женевска група – анархистки революционен кръжок, начело с Михаил Герджиков и Петър Манджуков. В 1901 година, с помощта на приятеля си Гоце Делчев, Ганчев успява да се сдобие с назначение в българското педагогоческо училище в Скопие. В Скопие Ганчев става член на ВМОРО и в 1902 година е избран за член на Скопския окръжен революционен комитет. Делегат е от окръга на Солунския конгрес в началото на 1903 година[1], на който се взима решението за въстание. Ганчев е против прибързаните действия, но в крайна сметка подписва решението за въстание. По време на Илинденско-Прображенското въстание е в Скопие. В началото на септември е арестуван и е осъден на 101 години затвор, но е освободен в 1904 година след издействаната от българското правителство амнистия. Екстрадиран в България, Ганчев става учител в Разград.

При избухването на Балканската война, Ганчев постъпва като доброволец в Българската армия и загива на 17 октомври 1912 година в сраженията при Бунархисар.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Милетич, „Движението отсам Вардара и борбата съ върховистите“, стр.185
  2. Биография на сайта на ВМРО-БНД
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 29.
     Портал „Македония“         Портал „Македония