Димитър Георгиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Георгиев.

Димитър Георгиев
български офицер
Роден
Починал

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Димитър Цветанов Георгиев е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 октомври 1950 г. в Долна Митрополия. Израства в Биволаре, а завършва СПТУ в град Левски. В периода 30 август 1968 – 2 септември 1972 г. във Висшето военновъздушно училище Георги Бенковски в Долна Митрополия. След завършването започва служба като заместник-командир на трето учебно звено към втори учебно-боен авиополк в Каменец. От 1974 г. е командир на звеното, а от 1976 г. вече като старши лейтенант е щурман на ескадрила. От 1975 г. е вербуван като агент на Трето главно управление на Държавна сигурност с псевдоним „Ивайло“. Снет е от действащия оперативен отчет през 1983 г.[1] През 1977 г. е избран като част от групата за бъдещи космонавти, начело на която е майор Кирил Радев. Между 1980 и 1982 г. учи във Военната академия в София. От 1982 до 1986 г. е командир на ескадрила. На 25 септември 1986 г. е назначен за заместник-командир на петнадесети изтребителен авиополк. От 1988 до 1990 г. е командир на полка. От 1990 г. е на служба в щаба на ПВО и ВВС. През 1994 г. влиза в Академията на Генералния щаб, която завършва на следващата година. На 19 август 1996 г. е освободен от длъжността началник на отдел „Бойна подготовка и бойно използване на авиацията“ в управлението на ВВС, считано от 1 септември 1996 г.[2] На 22 април 1997 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.[3] На 6 май 1998 г. е освободен от длъжността началник-щаб на корпус „Противовъздушна отбрана“ и назначен за командир на същия, считано от 7 май 1998 г.[4][5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.[6]

На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността командир на корпус „Противовъздушна отбрана“, назначен за началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант.[7] На 4 май 2005 г. е освободен от длъжността началник на Главния щаб на Военновъздушните сили.[8] Пенсионира се на 23 ноември 2006 г. От 2009 г. е председател на Българската авиационна асоциация. Заместник-председател е на Съюза на трансплантираните в България. Летял е на самолети като Л-29, УМиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-29. Умира на 16 февруари 2017 г.[9][10]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 180 от 26.01.2011 г. – Министерството на отбраната
  2. Указ № 291 от 19 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  3. Указ № 188 от 22 април 1997 г., ДВ бр. 35/1997
  4. Държавен вестник, бр. 53 от 12 май 1998 г., Указ № 163
  5. Генерал-лейтенант о.р. Димитър Цветанов Георгиев
  6. УКАЗ № 225 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР ЦВЕТАНОВ ГЕОРГИЕВ – КОМАНДИР НА КОРПУС „ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА“, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“
  7. УКАЗ № 204 ОТ 06.06.2002 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТЪР ЦВЕТАНОВ ГЕОРГИЕВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА КОМАНДИР НА КОРПУС „ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА“, ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ И УДОСТОЯВАНЕТО МУ С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ“
  8. Указ № 159 за освобождаване на генерал-лейтенант Димитър Цветанов Георгиев от длъжността началник на Главния щаб на Военновъздушните сили
  9. СКРЪБНА ВЕСТ: ПОЧИНА ГЕН.ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ, КОМАНДВАЛ БЪЛГАРСКИТЕ ВВС
  10. Умря генерал, пилотирал и след трансплантация
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България