Димитър Гилин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Гилин
български партизанин и офицер
Роден: 12 октомври 1899 г.
Починал: 18 януари 1975 г. (75 г.)

Димитър Ангелов Гилин е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гилин е роден на 12 октомври 1899 г. в с. Брацигово, Пазарджишко. Активно участва в Септемврийското въстание (1923). Партизанин в четата на Крум Партъчев. Емигрира в Гърция и през Югославия, Австрия и Полша през 1924 г. се озовава в Москва. Осъден задочно на смърт по ЗЗД.

Завършва Московския университет и Финансово-икономическа академия в Ленинград. Работи на строежите на Комсомолск на Амур.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на групата „Виктор“, прехвърлена с парашути в зоната на ЮНОА. Участва във формирането на български партизански отряди в Югославия. Партизанин от Втора софийска народоосвободителна бригада. От май 1944 г. е политкомисар на I-а бригада от Софийската народоосвободителна дивизия, командир Денчо Знеполски.[1]

След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия (1944 – 1945) като помощник-командир на Четвърти армейски корпус.

Служи в Българската армия. Началник на граничната школа „Хаджи Димитър“, главен инспектор на Гранични войски, командващ на Вътрешни войски.

Автор на мемоарните книги „Комунисти“, „На война“ и статии, студии и спомени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 234