Димитър Гущанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Гущанов
български революционер
Dimitar Gushtanov IMARO.JPG
Роден
Починал
Баница, Османска империя

Образование Лозански университет
Семейство
Баща Атанас Гущанов
Димитър Гущанов в Общомедия

Димитър Атанасов Гущанов или Гощанов е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Крушево, Демирхисарско в семейството на учителя Атанас Гущанов. Учи в българското класно училище в Сяр и в богословското училище в Самоков.[1] Известно време учителства в село Старчища, Неврокопско. По-късно заминава за Лозана, Швейцария, където в 1898 година завършва право.[1][2]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Гущанов е на четвъртия ред, първи от ляво надясно.

През 1898 година е учител в град Кочани. На следната 1899 година е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност заема до 1901 година.[1] Още през 1899 година се присъединява към ВМОРО и е избран за околийски ръководител в Петрич. Под негово ръководство в редица села в Петричко се създадават комитети на организацията.[1]

През 1902 година е назначен за директор на Серското педагогическо училище, но поради преследванията на османските власти, през септември минава в нелегалност и се присъединява към четата на Михаил Чаков.[1] Става нелегален член на Серския революционен комитет[3] и е определен от Гоце Делчев за инспектор на четите на ВМОРО в Серския революционен окръг, а от февруари 1903 година е драмски войвода. През март 1903 година участва в извършването на атентата на тунела и моста на река Ангиста, на железопътната линия Солун - Цариград.[1]

Гущанов загива на 21 април (4 май) 1903 година, заедно с Гоце Делчев в сражение с турски аскер в село Баница, Серско.[1][4] В битката загиват също неговите четници: Стефан Страхинов от село Търлис, Стоян Захариев от село Баница и Димитър Палянков от село Горно Броди, а Георги Савеклиев е тежко ранен и заловен от турците. Гоце Делчев и Димитър Гущанов са заровени в общ гроб.[5] Лазар Томов пише за него в списание „Илюстрация Илинден“:

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гущанов (20-и в третата колона).
И сѣкашъ само той можеше да почива едно до едно до най-голѣмия македонски синъ - Гоце. Дѣлото на Дим. Гощановъ наново възкръсва и ще буди свѣсть в младитѣ поколѣния на цѣлокупния бълг. народъ.[6]

На името на революционера са наречени улици в Петрич и София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 2.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  5. Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 8 - 9.
  6. Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 9.
     Портал „Македония“         Портал „Македония