Димитър Гущанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Гущанов
български революционер
Dimitar Gushtanov IMARO.JPG
Роден
1876 г.
Починал
4 май 1903 г. (27 г.)
Димитър Гущанов в Общомедия

Димитър Атанасов Гущанов, или Гощанов, е деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Крушево, Демирхисарско в семейството на учителя Атанас Гущанов. Учи в българското класно училище в Сяр и в богословското училище в Самоков. Известно време учителства в село Старчища, Неврокопско. По-късно заминава за Лозана, Швейцария, където в 1898 година завършва право.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Гущанов е на четвъртия ред, първи от ляво надясно.

През 1898 година е учител в град Кочани. В 1899 година е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност заема до 1901 година. Още през 1899 година се присъединява към ВМОРО и е избран за околийски ръководител в града. Под негово ръководство в редица села в Петричко се създадават комитети на организацията.

През 1902 година е назначен за директор на Серското педагогическо училище, но поради преследванията на османските власти, през септември минава в нелегалност и се присъединява към четата на Михаил Чаков. Става нелегален член на серския революционен комитет[1] и е определен от Гоце Делчев за инспектор на четите на ВМОРО в Серски революционен окръг, а от февруари 1903 година е драмски войвода. През март 1903 година участва в извършването на атентата на тунела и моста на река Ангиста, на железопътната линия Солун - Цариград.

Гущанов загива на 21 април (4 май) 1903 година, заедно с Гоце Делчев в сражение с турски аскер в село Баница, Серско.[2][3] В битката загиват също неговите четници: Стефан Духов от село Търлис, Стоян Захариев от село Баница и Димитър Палянков от село Горно Броди, а Георги Савеклиев е тежко ранен и заловен от турците. Гоце Делчев и Димитър Гущанов са заровени в общ гроб. Лазар Томов пише за него в списание „Илюстрация Илинден“:

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гущанов (20-и в третата колона).
И сякаш само той можеше да почива едно до едно до най-големия македонски син - Гоце. Делото на Дим[итър] Гущанов наново възкръсва и ще буди свест в младите поколения на целокупния бълг[арски] народ.[4]

На името на революционера е именувана улица в Петрич.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.
  2. Енциклопедия "Пирински край", Том 1, Благоевград, 1995, стр. 243.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  4. Илюстрация Илинден, бр. 133, стр. 8-9.
     Портал „Македония“         Портал „Македония