Направо към съдържанието

Димитър Гюдженов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Гюдженов
български художник
Роден
Починал
25 август 1979 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествено индустриално училище в София
Национално училище за изящни изкуства в Париж
Учителипроф. Цено Тодоров
Направлениебатална живопис
ПовлиялСтоян Венев, Петко Задгорски, Страхил Титиринов
НаградиДимитровска награда (1951)
орден „Кирил и Методий“ – I степен (1963, 1972)
Семейство
БащаАтанас Гюдженов
Димитър Гюдженов в Общомедия

Димитър Атанасов Гюдженов е български художник, известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов. През 1915 г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913 – 1914 г.).

Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия, от този период са картините му „Обоз на път“, „През Морава“, „Вълчи ями“, които днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му. През 1959 г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на старозагорската църква „Свети Димитър“.[1] През 1961 двамата изографисват и варненския православен храм „Свети Николай“.[2] Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив, Чирпан.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 и 1972 г.[3]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Картини на Димитър Гюдженов са изложени в Националната художествена галерия и Националния военноисторически музей. Една от най-внушителните картини на Димитър Гюдженов, „Симеон Велики“ (1927), е експонирана при президента на Република България.[4]

Други известни картини на Димитър Гюдженов

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Превземане на крепост“ (1924)
  • "Цар Симеон – златният век на българската писменост“
  • „Цар Симеон пред Цариград“ (1937)
  • „Български боляри получават данъци в натура“ (1957)
  • „Хан Тервел и Юстиниян“ (1960)
  • „Портрет на капитан Георги Мамарчев“
  • „Хан Омуртаг пред Мадара“
  • „Петър и Асен обявяват въстанието в Търново“
  • „Бой за Шипка“
  • „Хан Аспарух преминава Дунав“
  • „Бежанци“ (1922)[5]
  • „Дъжд на фронта“ (1916)
  • „През Морава“ (1917)
  • „Телериг“
  • „Боят при Мека Црев“
  • „Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885 г.“[6]
  • „Крум взема главата на Никифор“
  • „Хан Крум и победените авари“
  • „Хан Крум пред стените на Цариград“[7]
  • „Хан Кубрат и синовете му“ (1926)[8], пощенска марка
  • „Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ (1949)[9]
  • „Цар Борис“
  • „Рилският манастир“[10]
  • „Оборище“
  • „Посрещането на генерал Гурко в София“ (1953)
  • „Коситба“ (1937)
  • „Жътва“ (1945)[11]
  • „Първият брой на Работнически вестник“ (1952)
  • „Боят при Драва-Соболч“ (1953)
  • „Димитър Благоев редактира в. „Работник“ (1892)“
  • „Боят при Тутракан“[12]
  • „Из Преображенското въстание…“
  • „През гробищата“
  • „Вечер в Стара планина“
  • „Черепишки манастир“
  • „Борис в манастир“
  • „Хвърковатата чета на Бенковски“[13] и др.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б София Василева. Историческите стенописи в старозагорската църква „Свети Димитър“ // Liternet.bg. Посетен на 25/04/2007.
  2. ↑ Православен храм „Свети Николай“ // Varna.info.bg. Архивиран от оригинала на 1 май 2007. Посетен на 25/04/2007.
  3. ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  4. ↑ Картините на „Дондуков“ 2, сайт на Президентството на Република България.
  5. ↑ „Бежанци“ (1922), art.domino.bg.
  6. ↑ „Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885 г.“, сайт на Военно-историческия музей в София.
  7. ↑ „Хан Крум пред стените на Цариград“, в-к „Стандарт“.
  8. ↑ „Хан Кубрат и синовете му“ (1926), в-к „Сега“.
  9. ↑ „Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ (1949), в-к „Дума“.
  10. ↑ „Рилският манастир“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. Галерия „Виктория“.
  11. ↑ „Жътва“ (1945) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. Галерия „Виктория“.
  12. ↑ „Боят при Тутракан“, сайт на Военно-историческия музей в София.
  13. ↑ „Хвърковатата чета на Бенковски“, bulgarica.com.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Гюдженов&oldid=12778758“.