Димитър Гюдженов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Гюдженов
Роден
Починал
25 август 1979 г. (88 г.)
София, България
Националност България
АкадемияНационална художествена академия, София
проф. Цено Тодоров
Направлениебатална живопис
ПовлиялСтоян Венев, Петко Задгорски, Страхил Титиринов
НаградиДимитровска награда (1951)
орден „Кирил и Методий“ – I степен (1963, 1972)
Димитър Гюдженов в Общомедия

Димитър Атанасов Гюдженов е български художник, известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гюдженов е син на художника Атанас Гюдженов. През 1915 г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София, като междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913 – 1914 г.).

Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия, от този период са картините му „Обоз на път“, „През Морава“, „Вълчи ями“, които днес се съхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там са Стоян Венев, Петко Задгорски и Страхил Титиринов. През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му. През 1959 г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на старозагорската църква „Свети Димитър“.[1] През 1961 двамата изографисват и варненския православен храм „Свети Николай“.[2] Гюдженов рисува стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив, Чирпан.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 и 1972 г.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Картини на Димитър Гюдженов са изложени в Националната художествена галерия и Националния военноисторически музей. Една от най-внушителните картини на Димитър Гюдженов, „Симеон Велики“ (1927), е експонирана при президента на Република България [4]

Други известни картини на Димитър Гюдженов[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б София Василева. Историческите стенописи в старозагорската църква „Свети Димитър“ // Liternet.bg. Посетен на 25/04/2007.
  2. Православен храм „Свети Николай“ // Varna.info.bg. Архивиран от оригинала на 2007-05-01. Посетен на 25/04/2007.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  4. Картините на „Дондуков“ 2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]