Димитър Димитров (археолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
| Димитър Димитров | |
| български археолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 октомври 1975 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет Национален археологически институт с музей |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Чичикова |
Димитър Петров Димитров е български археолог, проучвател на тракийския град Севтополис и директор на Археологическия институт с музей към БАН, академик.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 март 1908 г. в Стара Загора. Бащиния му род Караджови е от село Каракьой (днес Катафито, Гърция)[3], а майка му е родом от Габрово. Завършва Класическа филология със стара история и археология в Софийския университет и специализира в Берлин и Фрайбург през 1936 – 1938 г. При завръщането си в България става асистент на Богдан Филов и преподава в Софийския университет. След оттеглянето на Филов от археологията в полза на политическа кариера, Димитър Димитров заема мястото му в Университета. През 1942 г. става доцент по археология.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. става член на Комунистическата партия. През 1945 г. е избран за редовен професор по археология. Димитров служи като директор на Археологическия музей (1949 – 1951 г.) и Археологическия институт с музей (1963 – 1970 г.). Редактор е на списание „Археология“ (1959 – 1973 г.) и „Известия на археологическия институт“ (1966 – 1970 г.). Избран е за член-кореспондент на БАН през 1947 г. и за академик през 1966 г.[4]
Ръководи разкопките на град Севтополис, столица на Севт III в ранния III в. пр. Хр. Градът е разкопан изцяло през 1948 – 1954 г. преди построяването на язовир Георги Димитров (днес язовир Копринка).
Римският лагер и по-късно ранновизантийски Нове (Novae) край Свищов е другият му мащабен теренен проект. Разкопките в Нове започват през 1960 г. в сътрудничество с полски археолози.
Интересна оценка за развитието на Димитров дава професор Иван Венедиков, който пише следното:
| „ | Фактически цялото си израстване след като стана комунист, Димитров дължеше на връзките си с приятелите на Филов, които не бяха свързани с политиката, но по стара инерция продължаваха да поддържат протежето на Филов.[5] | “ |
Димитър Димитров умира на 8 октомври 1975 г. в София.
Библиография (основни трудове)[редактиране | редактиране на кода]
- Димитров, Д.П., 1958. Увод в археологията. София.
- Димитров, Д.П., 1957. Материалната култура и изкуството на траките през ранноелинистическата епоха (ІV – ІІІ в.), Археологически открития в България. София: Наука и изкуство, 61 – 92.
- Димитров, Д.П., 1958. За укрепените вили и резиденции у траките в предримската епоха, Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, 683 – 699.
- Димитров, Д.П., 1966. За датата на стенописите на тракийската гробница при Казанлък, Археология (2).
- Димитров, Д.П., 1968. Троя VIIb и българските тракийски и мизийски племена, Археология 10(4), 1 – 14.
- Dimitrov, D.P. & M. Chichikova, 1978. The Thracian City of Seuthopolis (BAR International Series 38). Oxford: British Archaeological Reports.
- Димитров, Д.П. (ред.), 1984. Севтополис I. Бит и култура. София: БАН.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археологът, който разкри останките на древния тракийски град Севтополис
- ↑ Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 283 – 286.
- ↑ Фидошев, Димитър. Виден български археолог с корени от с. Каракьой. Образи и събития от миналото на Неврокоп и покрайнината. Благоевград, 2015, стр.130-132.
- ↑ Гетов, Л. 2013. Академик Димитър Петров Димитров – преподавател и учен. – Сборник в памет на акад. проф. Д. П. Димитров. Ред. К. Рабаджиев, Хр. Попов, М. Дамянов, В. Кацарова., София: НАИМ / СУ, 11 – 16. ISBN 978-954-9472-22-6
- ↑ Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 286.
|
