Димитър Димитров (климатолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Димитров
български географ
Роден
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област климатология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Титла професор

Димитър Йорданов Димитров е български географ, климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 ноември 1914 г. в Бранковци. През 1938 г. завършва география в Софийския университет. До 1956 г. работи като метеоролог във Военновъздушните сили на България. Започва работа в Софийския университет. От 1958 г. е доцент, а през 1967 г. е избран за професор по климатология.[1]

Почива на 13 декември 1999 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Димитров проучва пролетните и есенните мразове, работи по изясняване генезиса на климата в България, климатичната подялба на България и градския климат. По-известни негови научни трудове са:[1]

  • „Метеорологията в служба на родината“ (1952)
  • „Времето в България“ (1960)
  • „Стихийни атмосферни явления“ (1966)
  • „Обща климатология“ (1970, 1976, 1986)
  • „Климатология на България“ (1972, 1979)
  • „Климатични ресурси на България“ (1974)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 32.