Димитър Димитров (климатолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
| Димитър Димитров | |
| български географ | |
| Роден |
10 ноември 1914 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 декември 1999 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | климатология |
| Работил в | Софийски университет |
| Титла | професор |
Димитър Йорданов Димитров е български географ, климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 ноември 1914 г. в Бранковци. През 1938 г. завършва география в Софийския университет. До 1956 г. работи като метеоролог във Военновъздушните сили на България. Започва работа в Софийския университет. От 1958 г. е доцент, а през 1967 г. е избран за професор по климатология.[1]
Почива на 13 декември 1999 г.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Димитров проучва пролетните и есенните мразове, работи по изясняване генезиса на климата в България, климатичната подялба на България и градския климат. По-известни негови научни трудове са:[1]
- „Метеорологията в служба на родината“ (1952)
- „Времето в България“ (1960)
- „Стихийни атмосферни явления“ (1966)
- „Обща климатология“ (1970, 1976, 1986)
- „Климатология на България“ (1972, 1979)
- „Климатични ресурси на България“ (1974)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 32.