Димитър Димов (европейска литературна награда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димов.

Европейска литературна награда „Димитър Димов“
Присъждана засъвременни романи с висока художествена стойност, писани на територията на европейския континент и издадени на български език в предходната година
ОтОбщина Варна
МястоВарненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“
ДържаваБългария
Първо връчване2019 г.

Европейската литературна награда „Димитър Димов“ е учредена от община Варна и се присъжда за съвременни романи с висока художествена стойност, писани на територията на европейския континент и издадени на български език в предходната година.[1] Тя е създадена през 2018 г. по инициатива на фестивала ВарнаЛит под патронажа на кмета на Община Варна в навечерието на 110-годишнината от рождението на писателя.[2]

Наградата е ежегодна. Наградата не се връчва посмъртно.[2]

Чуждоезичните романи трябва да са издадени в страните си за първи път най-много десет години преди връчването на наградата. Предложенията се приемат от издателствата на книгите. Всяко издателство може да номинира до 4 свои романа – до два на български и до два на европейски автор. За участието в конкурса издателството трябва да е получило изричното съгласие на автора.[2]

Победителят печели парична награда в размер на 10 000 лева (5000 евро), грамота и специално изработена статуетка.[1]

Наградени автори и творби[редактиране | редактиране на кода]

Година Жури Номинирани Лауреати
1 2019[1][3]

Жури с председател дъщерята на Димитър Димов – писателката Теодора Димова и членове проф. Мари Врина-Николов, доц. Пламен Дойнов и Свилен Спасов.

  • Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“ (изд. „Факел Експрес“)
  • Дмитрий Глуховски за романа „Текст“ (изд. „Сиела“)
  • Добромир Байчев за романа „Глиненият цар“ (изд. Конкурс за непубликуван български роман „Развитие“)
  • Саулюс Шалтянис за романа „Дневникът на еврейската принцеса“ (изд. „Наука и изкуство“)
  • Тайе Селаси за романа „Отивам си е възвратен глагол“ (изд. „Жанет 45“)
2 2020[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]