Димитър Добрев Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Добрев Димитров
Псевдоним Асен Лютаков,
Димо Д. Литвинов,
Митко Недин,
Никола Стоянов
Роден 16 януари 1904 г.(1904-01-16)
Починал 3 май 1985 г. (на 81 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на България България
Активен период 1919-1985
Жанр поезия, проза, мемоари

Димитър Добрев Димитров е български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател, общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй”.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Добрев Димитров е роден на 16 януари 1904 г. село Щръклево, Русенско, Княжество България. Баща му е Добри Димитров-Комитата, участник в Освободителната война като преводач, а след Освобождението участник в русенския бунт на русофилите и във въстаниено в с. Тръстеник, заради което е осъден и лежи в затвора.

Завършва основното си образование в Щръклево, а след това Русенската мъжка гимназия през 1922 г. Първите му творби са отпечатани в „Ученически вестник” през 1919 г. Член на редакционния комитет на ученическото литературно списание „Светли зари”. Първата му стихосбирка „Първи опити” е издадена през 1920 г. докато още е ученик. В периода 1921-1922 г. е редактор на малкия местен вестник „Литературен преглед” под псевдонима Асен Лютаков. В него е публикуван разказът „Грешен човек” от Георги Караславов.

След завършване на гимназията работи като писар в селската община. В селото основава въздържателно дружество, играе в театралната трупа „Сълза и смях” и е секретар-касиер на селското читалище „Възраждане”.

През 1924 г. е издадена втората му стихосбирка „Кървави петна”. През 1928 г. основава месечния вестник „Светлоструй”, който издава до април 1941 г. Вестникът е печатен орган на читалището, замислен като литературна трибуна на писателите, живеещи извън столицата. Определян като „феномен”, той бързо прераства от селски литературен лист в най-големия и единствен по рода си литературен вестник в провинцията между двете войни. В него сътрудничат едни от най-големите имена на българската литература. Той се издава на собствени разноски и се разпространява на ръка и чрез абонамент в страната. През 1936 г. започва да се издава в София, където Димитър Добрев се премества по политически причини.

В София писателят работи в Съюза на общинските служители в периода 1936-1941 г. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942), (днес УНСС). В периода 1941-1942 г. работи в културното отделение на Скопската община, а в периода 1942-1945 г. – в издателство „М. Г. Смрикаров”–София.

Димитър Добрев е съосновател на Съюза на писателите от провинцията през 1934 г. Секретар е на Съюза на българските писатели в периода 1935-1937 г. Съредактор е на вестник „Весела дружина”. В София издава антологията „Светлоструй”, от която излизат 50 книги, сред които романът „Когато човекът не беше” от Димитър Ангелов, стихосбирките „Хора по стрехите” от Лъчезар Станчев и „След дъжд” от Димитър Гундов.

През 1945 г. основава литературния седмичник „Лост”, а през 1946 г. – „Стожер”. Главен редактор е на издателство „Народна култура” през 1945-1970 г. Основател е и почетен редактор на литературния алманах „Светлоструй” в Русе през 1980 г.

Писателят е автор на повече от двадесет книги – стихосбирки, проза, есета, разкази, биографични очерци, мемоари, приказки.

Димитър Добрев Димитров умира на 3 май 1985 г. в София. За дейността му са запазени материали в Музейната сбирка на „Светлоструй” в с. Щръклево, която той основава, и в отдел “Краезнание” в Регионална библиотека „Любен Каравелов”-Русе.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Първи опити” (1920)
  • „Кървави петна” (1924)
  • „Морски песни” (1934)
  • „Литературата в провинцията” (1935) – статии
  • „Селски песни” (1937)
  • „Морски песъчинки” (1939)
  • „Кооперацията в художествената литература” (1940) – студия
  • „Нашата земя в художествената литература” (1941) – студия, с предговор от академик Михаил Арнаудов
  • „Песни от Македония” (1941)
  • „Поети на селото. Литературни скици” (1947)
  • “Санда Йовчева. Живот и творчество” (1947) – за писателката Санда Йовчева.
  • „За красота в живота” (1966) – лирическа проза, литературни статии, спомени,
Приживе подготвя ръкопис с лирическа проза „Докато въздъхнеш…”, който не е издаден.

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • “Приказките на мама” (1954)
  • “Патилата на Кума Лиса” (1955)
  • “Малката приказница” (1961)
  • “Немирникът вятър” (1965)
  • “Драгушка и лъжливата коза” (1965),
  • „Как умната Молгожата станала кралица” (1969) – по полска приказка

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бразди през времето. Спомени, срещи, впечатления” (1973)
  • „През моите очи” (1974) – статии, спомени и впечатления
  • „По пътеките на моя живот. Интервюта и спомени” (1983)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Кооперацията в художествената литература (1940)

Източници[редактиране | редактиране на кода]