Димитър Дука Комнин Кутрулис
| Димитър Дука Комнин Кутрулис | |
| византийски владетел на Епирското деспотство | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1304 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комнини Дука |
| Баща | Михаил II Комнин |
| Майка | Теодора Петралифина |
| Братя/сестри | Анна Комнина Дукина Елена Дукина Йоан I Дука Никифор I Комнин Йоан Дука |
| Съпруга | Анна Палеологина (1278 – 1300) Анна Тертер (1301) |
| Деца | Андроник Ангел Палеолог |
Димитър (Михаил) Дука Комнин Кутрулис Ангел (на гръцки: Δημήτριος (Μιχαήλ) Δούκας Κομνηνός Κουτρούλης Ἄγγελος) е третият син на eпирския деспот Михаил II Комнин Дука (управлявал 1230–1268) и съпругата му Теодора Артенска.[1]
През 1278 г. Димитър се жени за Анна Комнина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1259–1282), и получава от тъста си титлата деспот. [2] От този брак той има двама сина, Андроник (fl. 1326/1328, управител на Берат) и Константин.[3]
След смъртта на Анна Палеологина около 1300 г. Димитър Дука Комнин Кутрулис се жени през 1301 г. за бившата сръбска кралица Анна Тертер, която вече била разедена с първия си съпруг - сръбския крал Стефан II Милутин. Освен това новата съпруга на деспота е дъщеря на българския цар Георги I Тертер и сестра на българския цар Теодор Светослав. От този брак Димитър също имал деца. [1]
През 1304 г. деспот Димитър Михаил е заподозрян, че се стреми към византийския престол. Освен това на брака му с „...жена, която е враждебна по произход...“ започва да се гледа с подозрение, тъй като чрез нея вероятно се открива възможност за намеса на енергичния български цар Теодор Светослав в дворцовите дела на империята. Така семейството на деспота изпада в немилост пред властта. Георги Пахимер отбелязва недоволството на българския цар от отношението към сестра му и зет му[4]
През януари 1305 г. деспот Димитър е извикан на съд и през март 1305 г. е осъден, след което той и Анна Тертер са арестувани заедно с децата им и са затворени във „Великия дворец“, а имуществото им е конфискувано.[5] Малко по-късно съпружеската двойка прави неуспешен опит да избяга (вероятно в България), поради което деспотът е хвърлен в затвора на „Влахерните“.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кръстев, Красимир (2006). Съдбата на българската царкиня Анна Тертер. – In: Каймаканова, Милияна; Гюзелев, Васил (eds), Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София: СУ, с. 649 – 657
- Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1959). Recherches sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin: Le despote, δεσπότης. – Revue des études byzantines, 17, 52–89, doi:10.3406/rebyz.1959.1199, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1959_num_17_1_1199, посетен на 28 май 2011
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 PLP 2001, 220. Ἄγγελος, Μιχαηήλ ΙΙ. ∆ούκας Κομνηνός.
- ↑ Guilland 1959, с. 76; PLP 2001, 193. Ἄγγελος, ∆ημήτριος (Μιχαήλ) ∆ούκας.
- ↑ Marek, Miroslav. byzant/byzant4.html // Genealogy.EU.
- ↑ Павлов 2006.
- ↑ Кръстев 2006, с. 656.
- ↑ Кръстев 2006, с. 656; PLP 2001, 193. Ἄγγελος, ∆ημήτριος (Μιχαήλ) ∆ούκας; Павлов 2006.