Димитър Душанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитър Душанов
български книжовник, преводач

Роден
Починал
15 август 1904 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Педагогика
Политика
Депутат УС   I ВНС   
Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, Яни Руселиев, Стоян Г. Моллов, Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр. Христов, Димитър Душанов, Спас Кожухаров, Райчев

Димитър Тачев Душанов е български просветен и театрален деец[1], книжовник и преводач.

Учи в Казанлък, в гръцко училище в Одрин и във Великата народна школа в Куручешме (Цариград). През 1856 г. постъпва като писар в търговската кантора на Д. Добрович в Галац. Работи и в Тулча, развива активна обществена дейност. През 1860 г. се завръща в Казанлък, става учител (1859 – 1864, 1867 – 1869, 1871) и основава читалище „Искра“. През 1867 г. се жени за Рахил Барак. Заедно със съпругата си урежда театрални представления с ученици. В Казанлък поставя на сцена побългарената от него комедия „Зла жена“, с което поставя началото на театралната дейност в читалището в града. Учителства в Карнобат (1864 – 1867), Хасково (1869 – 1870), Плевен (1872, 1876), Севлиево (1875) и Пловдив. Придружава Феликс Каниц в Казанлъшко, подпомага Юджийн Скайлър и княз Цертелеев в събирането на данни за потушаването на Априлското въстание (1876). Неофициален представител на Източна Румелия в Учредителното събрание в Търново. Секретар-началник на Хасковската префектура (1879 – 1880), началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия (1880 – 1885), учител в Пловдивската девическа гимназия (1885 – 1887). Почива на 15 август 1904 г.[1]

Сътрудничи активно на „Цариградски вестник“, „Македония“, „Право“, „Турция“, „Напредък“, „Читалище (списание)“, „Българска сбирка“ и др. с дописки, преводи, научно-популярни статии и други. Автор е на учебни помагала. Съставя „Бисер и безценни камъни...“ (Цариград, 1869), където включва кратки дидактични разкази за деца в своя преработка, като използва Езопови и др. басни, религиозни истории, произведения на Б. Франклин и др. Компилативен характер имат и двата му учебника по история – „Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища“ (1870, 1872, 1874, 1882) и „История на православната християнска черкова“ (1874).

На корицата на изданието на комедията „Зла жена“ (Цариград, 1870) е отбелязано „Побългарил Д. Т. Душанов“, но литературните историци предполагат, че преводът е дело на Рахил Душанова. Творбата е превод на едноименната комедия на сръбския писател Йован С. Попович. Д. Душанов побългарява повестта на Кристоф Шмид „Вапсаните яйца“. Душанов е един от първите български преводачи на Омир. Първоначално публикува откъси („Светлина“,1895), а след това и първия пълен превод на „Илиада“ (1899, 2 изд. 1917). Превежда в проза, с добро познаване на оригинала, но не винаги намира точен български еквивалент. Публикува и превод на откъси от „Одисея“ („Българска сбирка“, 1895 – 1898).

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • а б ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 167.