Димитър Зографов (офицер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Зографов.
Димитър Зографов
български военен и революционер
Роден
Починал
Учил вНационален военен университет
Димитър Зографов в Общомедия

Димитър Андреев Зографов с псевдоним Митроминов[1] е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. Фото: Димитър Карастоянов

Зографов е роден на 15 август 1877 година в град Велес, тогава в Османската империя. Учи във Велес и Скопие. В 1894 година се заселва в София с цялото си семейство. През 1900 година завършва Военното училище и е произведен в офицерски чин. Започва да служи в осми резервен полк. През 1902 година си подава оставката и се присъединява към Върховния комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[2] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. На 19/20 август 1903 година води голямо сражение с турски аскер при Бела река в Пирин, но успешно измъква четата си.[3]. Бил е командир на втора експедиционна жп дружина, десета пионерна дружина и жп дружина.[4]

Зографов е сред дейците, които работят за война с Османската империя и против разбирателство с младотурския режим. В 1910 година министър-председателят Александър Малинов се оплаква на Атанас Шопов, че Зографов му пише писма, в които го заплашва със смърт.[5]

След избухването на Балканската война в 1912 година Зографов става командир на 11 сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.[6] Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В Първата световна война командва жп дружина.[7][8] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, V степен.[9]

Участва като делегат от Никополското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[10]

Умира на 27 февруари 1940 година в София.[11]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
 
 
Никола Дамянов
(1810 — 1866)
 
Коста Дамянов
(? — 1869)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Анастас Николов
(? —  1920)
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1926)
 
Ангел
Андреев
 
Иван Андреев
(? — 1905)
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Зографски
(1895 — 1985)
 
Йордан
Зографски


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  2. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  3. ↑ „Македония“, бр.8, април 1904 г., стр. 17.
  4. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 326.
  5. ↑ Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 17.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360 – 361.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.
  9. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
  10. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Зографов_(офицер)&oldid=11884741“.