Димитър Зографов (офицер)

Димитър Зографов
	Димитър Зографов
български военен и революционер
Роден	15 август 1877 г. Велес, Османска империя
Починал	27 февруари 1940 г. (62 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
	Димитър Зографов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Зографов.

Димитър Андреев Зографов с псевдоним Митроминов^[1] е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Зографов е роден на 15 август 1877 година в град Велес, тогава в Османската империя. Учи във Велес и Скопие. В 1894 година се заселва в София с цялото си семейство. През 1900 година завършва Военното училище и е произведен в офицерски чин. Започва да служи в осми резервен полк. През 1902 година си подава оставката и се присъединява към Върховния комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.^[2] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. На 19/20 август 1903 година води голямо сражение с турски аскер при Бела река в Пирин, но успешно измъква четата си.^[3]. Бил е командир на втора експедиционна жп дружина, десета пионерна дружина и жп дружина.^[4]

Зографов е сред дейците, които работят за война с Османската империя и против разбирателство с младотурския режим. В 1910 година министър-председателят Александър Малинов се оплаква на Атанас Шопов, че Зографов му пише писма, в които го заплашва със смърт.^[5]

След избухването на Балканската война в 1912 година Зографов става командир на 11 сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.^[6] Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В Първата световна война командва жп дружина.^[7]^[8] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, V степен.^[9]

Участва като делегат от Никополското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[10]

Умира на 27 февруари 1940 година в София.^[11]

Военни звания

Подпоручик (1900)
Поручик (27 септември 1904)
Капитан (1908)
Майор (16 март 1917)
Подполковник (27 ноември 1918)
Полковник

Родословие

Мирче

Богдан Мирчев

Силян Богданов
(край на ΧVIII век – начало на XIX век)

Стефан Богданов
(край на ΧVIII век – начало на XIX век)

Стефан Силянов

Янкул Силянов
(около 1750 – ?)

Цветко Янкулов

Дамян Янкулов

Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 – 1869/1870)

Никола Дамянов
(1810 – 1866)

Коста Дамянов
(? – 1869)

Андрей Дамянов
(1780 – 1878)

Георги Дамянов
(около 1784 – 1880)

Стойче Станков
(1849 – 1903)

Анастас Николов
(? – 1920)

Петър Николов
(около 1850 – 1921)

Дамян Андреев
(около 1847 – 1926)

Ангел
Андреев

Иван Андреев
(? – 1905)

Димитър Андреев
(1877 – 1940)

Яков Зографски
(около 1820 – 1907)

Янко Георгиев
(? – 1881)

Никола Зографов
(1869 – 1931)

Симеон Зографов
(1876 – 1949)

Георги Зографски
(1869 – 1945)

Тодор Зографски
(1895 – 1985)

Йордан
Зографски

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
↑ „Македония“, бр.8, април 1904 г., стр. 17.
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 326.
↑ Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 17.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360 – 361.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.

[2] Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.

[3] „Македония“, бр.8, април 1904 г., стр. 17.

[4] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 326.

[5] Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 17.

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.

[7] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360 – 361.

[8] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.

[9] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94

[10] НБКМ-БИА C VIII 38

[11] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]