Димитър Иванов Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Влахов
Български политик от БЗНС „Врабча1“
Dimitar Ivanov Vlahov,1941.jpg
Роден
Починал
1969 г. (71 г.)
Народен представител в:
XXIII ОНС   

Димитър Иванов Влахов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1 в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция Народен блок печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в 23 Обикновено Народно събрание (1931 – 1934 г.) След Деветосептемврийския преврат от 1944 е въдворен в лагера Белене.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.
Къщата на Димитър Ив.Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план в дясно от беседката, 1941 г.
Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14.09.1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов

Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на Иван В. Влахов, търговец.

Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си

в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист).

(Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.)

Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца -

има две сестри (Донка и Иванка) и четирима братя (строителните предприемачи Христо Иванов Влахов и Фердинанд Иванов Влахов, адвоката Ботьо Иванов Влахов и учителя Йордан Иванов Влахов).

Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с Петър Каменов и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото.

Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“. [1]

Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25.09.1921 – 27.08.2009) и Йорданка (12.02.1927 – 23.12.2003).

Работа по специалността си[редактиране | редактиране на кода]

1930 г. започва благоустрояването на село Малорад. Построени са големите мостове при Вековци и при Голямата чешма.

Започва строежът на шосето Малорад – Девене. Положена е настилката на два километра извън селото. Извършена е нивелацията до Обреща. Накаран и оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Наемател на строежа е Димитър Иванов Влахов. [2]

Политическа дейност до 1923 година[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)
Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов

Петър Цанов, автор на книгата „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., причислява Димитър Иванов Влахов към „младите, будни, способни синове“ на малорадчани, които участват в борбите на създадения 1900 г. в Малорад БЗНС срещу „старите буржоазни партии“ – стамболовистите (представлявани в Малорад и от бащата Иван Диков Влахов). [3]

За политическите взаимоотношения между баща Иван Влахов /стамболовист/ и син Димитър Ив. Влахов /БЗНС на Стамболийски/ не са открити публикации, не са запазени семейни спомени. Но в семейния архив се съхранява снимка на Александър Стамболийски, с личен надпис на гърба специално за младия земеделец Димитър Ив. Влахов.

Краеведът Петър Цанов цитира 1919 г. като време, в което БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която на първо място пред още десетина имена стои това на Димитър Ив. Влахов, но и като време, в което земеделците вече не работят заедно с комунистите в селото и „опиянени от силата си (1921 – 1923 г.) ръководителите на земеделската организация забравят, че властта заслепява и развращава.“ И че това разединение на земеделци и комунисти е причина на 9 юни 1923 г. властта на БЗНС да падне и на власт отново да е Народният сговор на Александър Цанков, макар през 1922 г. БЗНС в Малорад да печели изборите с пълно болшинство, което се дължи на проведените икономически и просветни реформи (лична трудова повинност, аграрна реформа, трудова поземлена собсвеност). [4]

След Деветоюнския преврат 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14.06.1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си.

Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин. [5]

Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти.

Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15.11.1932 г.) в 23 Обикновено Народно събрание Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10.06.1932 г.)[6], обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за Коста Тодоров („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър Вергил Димов, който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“[7]

Земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 година)[редактиране | редактиране на кода]

За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. [8] [9]

Народен представител в XXIII-то Обикновено народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в 23 Обикновено Народно събрание.

Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931 г. [10]

Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии:

Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия

Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931 г. [11]

Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии:

Точка втора: Оряховската – разисквания

Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931 г.[12]

Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и

приемане предложението за касиране избора в цялата околия

Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932 г. [13]

Димитър Иванов Влахов полага клетва

Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, Първа редовна сесия, 101-во заседание 02.06.1932 г., стр.23:

Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“:

Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване на предприемач чрез търг за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване на предприемач чрез търг или наемане технически персонал за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.

74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез чл. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.

В лагера „Белене“[редактиране | редактиране на кода]

За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. [14] [15] За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград. [16]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145
  2. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112
  3. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 112
  4. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 98
  5. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100
  6. Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932
  7. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27
  8. Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89
  9. Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180
  10. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931
  11. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931
  12. Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931
  13. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932
  14. Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89
  15. Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180
  16. Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“