Димитър Карадимчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Карадимчев
български просветен деец
Роден
Димитър Костадинов Карадимчев
Починал
Семейство
Деца Климент Карадимчев

Димитър Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Карадимчев е роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[1] Става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.[2]

Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“,[2] както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.[3]

Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година.[4]

В периода 1912 – 1913 година е кмет на Охрид.[5]

Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.[6]

Умира на 29 юни 1940 година в София.

Негов внук е известният български композитор Борис Карадимчев.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Костадин Карадимчев
(1831 — ?)
 
Теофана Узунова
(1839 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Карадимчев
(1860 — 1940)
 
Ахил Карадимчев
(1869 — 1950)
 
Лев Карадимчев
(1873 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Климент Карадимчев
(1898 — 1990)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Карадимчев
(1933 — 2014)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
  2. а б Известия на държавните архиви, том 68, Наука и изкуство, София, 1994, стр. 286.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 63.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 - 101.
  5. а б Стотици се простиха с Борис Карадимчев. // Dir.bg, 16 април 2014. Посетен на 14 декември 2018.
  6. Гигов, Тодор. Трънско: минало и съвремие. Аскони-Издат, 2008. с. 181.
     Портал „Македония“         Портал „Македония