Димитър Карадимчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Карадимчев
български просветен деец
Роден
Димитър Костадинов Карадимчев
Починал
29 юни 1940 (80 г.)
Семейство
Деца Климент Карадимчев

Димитър Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Карадимчев е роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[1] Става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.[2]

Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“,[2] както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.[3]

Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година.[4]

В периода 1912 – 1913 година е кмет на Охрид.[5]

Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.[6]

Умира на 29 юни 1940 година в София.

Негов внук е известният български композитор Борис Карадимчев.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Костадин Карадимчев
(1831 — ?)
 
Теофана Узунова
(1839 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Карадимчев
(1860 — 1940)
 
Ахил Карадимчев
(1869 — 1950)
 
Лев Карадимчев
(1873 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Климент Карадимчев
(1898 — 1990)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Карадимчев
(1933 — 2014)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
  2. а б Известия на държавните архиви, том 68, Наука и изкуство, София, 1994, стр. 286.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 63.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 - 101.
  5. а б Стотици се простиха с Борис Карадимчев. // Dir.bg, 16 април 2014. Посетен на 14 декември 2018.
  6. Гигов, Тодор. Трънско: минало и съвремие. Аскони-Издат, 2008. с. 181.
     Портал „Македония“         Портал „Македония