Димитър Катерински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Димитър Катерински
български революционер
Роден
Починал
25 февруари 1972 г. (92 г.)
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Димитър Николов Катерински е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Катерински е роден в 1879 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Завършва българската гимназия „Доктор Петър Берон" в Одрин. Работи като учител в Свиленград от 1897 до 1901 година. Завършва българското педагогическо училище в Скопие в 1902 година. Влиза във ВМОРО. През учебната 1902 - 1903 преподава в родния си град, като същевременно оглавява градския и околийския революционен комитет. Участва като делегат на конгреса на Петрова нива, на който е единственият делегат обявил се против въстанието, и е поканен да напусне.[1]

След Илинденско-Преображенското въстание в 1907 година завършва философия в Софийския университет и работи като учител в Гюмюрджина, Пашмакли и София.

Избухването на Балканската война в 1912 година го заварва в Одрин, където е арестуван от османските власти и заточен в Измит. Член е на Тракийския научен институт. От 1923 до 1944 година е директор на българското училище в Цариград.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 74 - 75.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403.
     Портал „Македония“         Портал „Македония