Димитър Кацаров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За българския учен вижте Димитър Кацаров (педагог).

Димитър Кацаров
Информация
Звание генерал-майор
Служба 1883 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
юни 1958 г. (91 г.)
Родства брат на професор Гаврил Кацаров, свако на генерал Любомир Босилков

Димитър Илиев Кацаров е български офицер (генерал-майор), командир на 5-ти нескорострелен артилерийски полк по време на Балканските войни (1912 – 1913) и инспектор на артилерията след края на Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Кацаров е роден на 26 октомври 1866 година в Копривщица, в семейството на свещеника Илия Кацаров и Рада Герасим. Началното си образование получава в Копривщица, а след сватбата на сестра си, заминава заедно с младото семейство в София, за да учи в Първа мъжка софийска гимназия.

През лятото на 1883 година постъпва във Военното училище в София, в техническото отделение (т.н. межева школа), през 1884 година преминава в средния общ клас, след което следва в старшия общ и двата специални класа, като завършва курса на училището като старши портупей юнкер. През 1887 г. завършва в осмия випуск, на 27 април е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк.[1].

На 18 май 1890 година е произведен в чин поручик. През месец май 1892 година, след проведен конкурс, поручик Кацаров е изпратен във Виена, за следване в щаб-офицерския курс, а през лятото на 1893 и 1894 година участва в стрелбите на тамошната артилерийска стрелкова школа. На 2 август 1894 година, след завръщането си от курса във Виена е произведен в чин капитан и командва 3-та батарея от полка.[2] В началото на 1895 година е назначен за командир на резервната батарея в Самоков. При формирането на нови батареи в полка, резервната батарея е преименувана на 6 батарея и капитан Кацаров остава неин командир до 1900 година, през което време е председател на полковия съд и член на Софийския военен съд. За добра служба е награден с Княжеский орден „Св Александър“ V степен.

В началото на 1900 година Кацаров е назначен за командир на возарската рота и завеждащ „майстерските“ в полка, на която длъжност е до 1 май 1903 година, когато е произведен в чин майор и назначен за командир на 8-ма батарея. През есента на с.г. е назначен за батареен командир на в 1-во товарно артилерийско отделение в Берковица. Докато служи отделението, майор Кацаров подготвя проекто-устав да действие от скорострелно оръжие, което служи за основа на строевия устав, издаден от Артилерийската инспекция.

През 1906 година, Кацаров е преведен на служба във 2-ри артилерийски полк със щаб във Враца, към края на същата година е произведен в чин подполковник и назначен за командир на отделение, където служи до 1910 година. През 1911 година е назначен за помощник-командир на полка. През лятото на 1912 година подполковник Кацаров е назначен за помощник-командир на 5-и артилерийски полк, а по-късно е командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк.

Балканските войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Балканската война, повереният му полк влиза в състава на |4-та пехотна преславска дивизия и взема участие в боя при Ески Полос (9 октомври), при Петра (10 октомври), при Караагач (16 – 17 октомври), където в плен попадат 34 с. с. турски оръдия. На 18 октомври, по предложение на Кацаров и под негово командване е създаден отряд от 2 дружини и 2 батареи, който настъпва от към Бунар Хисар и атакува флангово 17-и турски корпус, който през Караагач дере обхожда 5 пехотна дунавска дивизия. При бързото си настъпление по фланга и произведения артилерийски огън, 17 турски корпус отстъпва в паника.[3]

По-късно подполковник Кацаров участва с полка си в боевете под Чаталджа, срещу центъра на турската позиция. За действията си през войната е награден с Военен орден „За Храброст“ IV степен.[4]

По време на Междусъюзническата война (1913) полкът, усилен с едно гаубично отделение, една батарея с 10.5 см. дълги оръдия и една полска с.с. батарея участва в боевете при Равна нива. На 18 май 1913 година е произведен в чин полковник.

След края на Междусъюзничската война е полковник Кацаров награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен, с мечове[5], а през есента на 1913 година е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. На 1 декември 1914 година е назначен за командир на 4-ти артилерийски полк. В командвания от него полк, като младши офицер служи брата на цар Борис III – княз Кирил Преславски.[6]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война полковник Кацаров командва 1-ва артилерийска бригада в чийто състав влизат 4-ти артилерийски и 14 артилерийски полкове, всеки от които с по 6 батареи. С поверената му бригада участва в боевете за превземането на Пирот, в боевете на 1-ва пехотна софийска дивизия за овладяване на проходите Власотинци и за превземането на Лесковац и в боевете при р. Пуста (28 – 31 октомври 1915). По-късно бригадата е дислоцирана в района на Кратово, където полковник Кацаров заболява тежко.[7]

През 1915 година е награден с Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове.[8]

През август 1916 година бригадата на полковник Кацаров е прехвърлена на Добруджанския фронт, където на 6 септември 1916 година взема участие в боевете при Сарсанлар. По-късно участва в боя при Паракьой, където неприятелят отстъпва към Кубадинската позиция. Тук болестта на Кацаров се повтаря и той напуска строя на бригадата.[9]

След като успява да се възстанови получава заповед от началника на артилерията да учреди в Сливница стрелкова артилерийска школа, където се обучават младшите офицери. През 1917 година е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.[10]

През февруари 1918 година Кацаров е произведен в чин генерал-майор и назначен за помощник-началник на артилерията в действащата армия. В средата на септември, след започването на боевете при Добро поле, генерал Кацаров е по обиколка на батареите в Първа армия, намиращи се между Дойранското езеро и Беласица, когато от командира на първа армия му е възложено да задържи 1-ва бригада от Македонската дивизия, докато армията отстъпва към Струмица.[11]

След капитулацията на България и началото на демобилизацията на армията, на 12 октомври 1918 година генерал Кацаров е назначен на най-високата артилерийска длъжност – Инспектор на артилерията.

Със заповед по артилерията от 1 октомври 1919 година, обявява, че по собствено желание се уволнява от служба. Мястото му като инспектор на артилерията заема генерал Владимир Вазов. След уволняването си е избран в централното управление на Съюза на запасните офицери.

Към 1933 година запасния генерал Кацаров е председател на Ловната организация.

Научна, теоретична и преводаческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Кацаров е автор и преводач на редица книги, сътрудничи на вестник „Отечество“ и „Народна отбрана“, пише статии за списанията „Природа“, „Средногорие“, „Ловец“, „Ловна просвета“, както и във вестниците „Мир“ и "Зора. Автор е на над 50 статии от военните издания „Военен журнал“, „Военни известия“, „Военен глас“ и „Военно-исторически сборник“.[12]

Генерал-майор Димитър Кацаров умира през месец юли 1958 година в Копривщица.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. Ангелов, стр. 3
  3. Кацаров, стр. 97,98
  4. Кацаров, стр. 98
  5. Кацаров, стр. 103
  6. Кацаров, стр. 99
  7. Кацаров, стр. 99, 100
  8. Кацаров, стр. 103
  9. Кацаров, стр. 100
  10. Кацаров, стр. 103
  11. Кацаров, стр. 101
  12. Кацаров, стр. 102, 273 – 276

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кацаров, Д., „Мемоари – генерал Димитър Кацаров“, София, 2010, Симелпрес, ISBN 9789549487879
  • Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  • Ангелов, А., „Строители на българската артилерия“ – списание „Артилерийски преглед“, том 53, година VI, книжка 9, февруари 1933 г.