Димитър Кидон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Кидон
Δημήτριος Κυδώνης
византийски богослов
Роден
Починал
1398 г. (74 г.)

Религия Римокатолическа църква
Философия
Регион Западна философия

Димитър Кидон (на гръцки: Δημήτριος Κυδώνης, Димитриос Кидонис) е византийски православен богослов, преводач, писател и държавник от XIV век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1324 година.[1] Негов брат е видният теолог Прохор Кидонис.[2] Димитър Кидон има хуманистическо образование и е ученик на Нил Кавасила. Заема длъжността месадзон три поредни мандата по времето на трима императора - Йоан Кантакузин, Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог. Кидонис има изключителен принос за развитието на късновизантийската култура и връзката ѝ с Италианския Ренесанс.[3] Братята Кидонис и Никифор Григора изразяват несъгласие с възгледите на Григорий Палама, повлиян от исихазма.[4] В 1354 се оттегля от държавническия пост и заминава за Италия, където изучава водещите среновековни теолози. Превежда на гръцки език трудовете на Тома Аквински.[5] Под влияние на изследванията си до 1365 година става застъпник на съюза с Рим. В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. През пролетта на 1365 година Кидонис и известният политически деец Йоан Ласкарис Калофер преминават към католицизма.[6] Кидонис изразява схващането, че:

...новият Рим (т.е. Цариград, б.н.) трябва да тачи и признава наследството на римляните.[1]

Кидон също така смята, че съюз с римокатолическия Запад срещу Османската империя е по-добра идея от съюз между православните народи на Балканите.[1]

В 1396 година поради прокатолическите си възгледи е принуден да се оттегли на владения от Венеция Крит, където умира в 1398 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Слова. Философско наследство, колектив, Наука и изкуство, 1987, стр. 39.
  2. Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.
  3. Попова, Ивайла. Византия - Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV - XV век, Фабер, 2004, стр. 72.
  4. Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.
  5. Коледаров, Петър. Името Македония в историческата география, Наука и изкуство, 1985, стр. 99.
  6. Попова, Ивайла. Византия – Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV – XV век, Фабер, 2004, стр. 74.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония