Димитър Кирков (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Кирков.

Димитър Кирков
Роден 4 октомври 1945 г.
Починал 9 май 2017
София, България
Професия писател, критик, редактор
Националност  България

Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4 октомври 1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език. Умира на 12 април 2017 от рак.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 година завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.

Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество“ (1977) и „Анализи“ (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).

Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски.

Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил в България множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.

За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди:

  • лауреат на „Южна пролет“ (за „Позиции и творчество“, 1979);
  • наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище“, 1993);
  • националната награда „Христо Г. Данов“ (за „Спирки из рая“, 1999);
  • наградата „Георги Братанов“ (за „Балкански грешник“, 2002);
  • наградата „Берлински хъш“, Германия (за „Балкански грешник, 2003);
  • наградата „Христо Ботев“ (за цялостно творчество, 2004).

Носител е на почетната златна значка на Съюза на преводачите в България.

Димитър Кирков е работил като редактор във в. ”Литературен фронт“, издателство „Наука и изкуство“ и сп. „Септември“. От 1989 до 1998 г. е съиздател на сп. „Летописи“ с проф. Тончо Жечев. От 2002 до 2008 г. чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ по магистърската програма „Творческо писане“ на Факултета по славянски филологии. Член е на Българския ПЕН клуб.

Художествени произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хълмът“, роман (1986, II издание 2004);
  • „Любов в ада“, роман (1989, II изд. 1994);
  • „Тайните на автомобилното гробище“, роман за юноши (1992);
  • „Спирки из рая“, автобиографична проза (1998);
  • „Балкански грешник“, роман (2000, II изд. 2006);
  • „Формула на гибелта“, роман (2003).
  • „Лабиринт“, роман, 2011.
  • „Последна игра“, роман, 2011.
  • „Мария“, новела, 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]