Димитър Котев (революционер)
Димитър Котев | |
български революционер | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Димитър Талев Котев е български революционер, селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1875 година[2] или в 1882 година[3] в битолското село Долна Чарлия, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО, заклет от дядо Кольо, с когото работи преди Илиндеско-Преображенското въстание от 1903 година. Димитър Котев взима дейно участие във въстанието и участва в сражения с османските сили като четник в четите на Георги Сугарев, Димче Сарванов и с други войводи и четници, сред които Иван Димов – Пашата, Груйо Акелов, Пецо Суходолчето, Велко Скочивирски, Трайко Краля и други. В Чарлия изграя една кула и две къщи, а в Долна Чарлия се сражава с османската войска. Димитър Колев се сражава с гърците с Павле Алабаков на Рапеш и Четел.[1] По време на Балканските войни е македоно-одрински опълченец в четата на Славчо Пирчев.[3] При предвижване с около 200 души и 15 войводи от България при Конопище се сражава с турски сили със Славчо войвода. Котев участва и в борбата със сръбския режим.[1]
На 19 април 1943 година, като жител на Долна Чарлия, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 73.
- ↑ Към 19 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.