Димитър Кръстев Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.

Димитър Кръстев Попов
български политик
Роден
Димитър Кръстев Попов
Починал
1 януари 1909 г. (53 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вГалатасарайски лицей
Политика
Депутат
VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   

Димитър Кръстев Попов, с псевдоним Централния, е български политик, последователно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е на няколко пъти министър през периода 1902 – 1905 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Попов е роден в Калофер на 22 юни (6 юни стар стил) 1855 г. Учи в родния си град, в семинария в Пловдив и в Робърт колеж в Цариград. През 1876 г. завършва Френския султански лицей в Галатасарай, като по онова време публикува оригинални изследвания в областта на геометрията.

През 1877 г., в началото на Руско-турската война, публикува в цариградския вестник „Сутрин“ прокламацията на руския император Александър II, за което е съден, но успява да избяга в Румъния.[1]

След Освобождението Попов заема административни длъжности в София. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 г. емигрира в Пловдив, където е член на Върховния административен съд, прокурор и началник на канцеларията на Дирекцията на вътрешните работи. Участва в Съединението на България през 1885 г.[1]

Член е на Управителния съвет на Българската народна банка от август 1885 до август 1889 г. Той е управляващ БНБ от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г.[2][3].

След провала на Русофилския преврат от 9/21 август 1886 г. Димитър Попов емигрира в Румъния, където остава до 1894 г. Тогава се завръща в България и е избран за народен представител от Народната партия.

През 1898 г. преминава към Прогресивнолибералната партия и е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във втория и третия кабинет на Стоян Данев (1902 – 1903).

През 1903 г. се присъединява към Народнолибералната партия и остава на министерския пост и във второто правителство на Рачо Петров (1903 – 1905), като за известно време е временно управляващ Министерството на търговията и земеделието.[1]

В 1908 г. пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[4]

Димитър Попов умира в София на 1 януари 1909 г. (19 декември 1908 г. стар стил).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Димитър. Фейлетони. 1886.
  • Попов, Димитър. Преведени стихотворения. 1895.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 373 – 374.
  2. Димитър Попов – официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012
  3. Управители – официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 203.