Димитър Кръстев Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Попов.

Димитър Попов
български политик
Роден
Починал
Политика
Депутат VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   

Димитър Кръстев Попов, с псевдоним Централния, е български политик, последователно от Народната партия, от Прогресивнолибералната партия и от Народнолибералната партия. Той е на няколко пъти министър през периода 1902-1905 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Попов е роден в Калофер на 22 юни (6 юни стар стил) 1855 г. Учи в родния си град, в семинария в Пловдив и в Робърт колеж в Цариград. През 1876 г. завършва Френския султански лицей в Галатасарай, като по онова време публикува оригинални изследвания в областта на геометрията.

През 1877 г., в началото на Руско-турската война, публикува в цариградския вестник „Сутрин“ прокламацията на руския император Александър II, за което е съден, но успява да избяга в Румъния.[1]

След Освобождението Попов заема административни длъжности в София. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 г. емигрира в Пловдив, където е член на Върховния административен съд, прокурор и началник на канцеларията на Дирекцията на вътрешните работи. Участва в Съединението на България през 1885 г.[1]

Член е на Управителния съвет на Българската народна банка от август 1885 до август 1889 г. Той е управляващ БНБ от 26 август 1886 до 4 декември 1887 г.[2][3].

След провала на Русофилския преврат от 9/21 август 1886 г. Димитър Попов емигрира в Румъния, където остава до 1894 г. Тогава се завръща в България и е избран за народен представител от Народната партия.

През 1898 г. преминава към Прогресивнолибералната партия и е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във втория и третия кабинет на Стоян Данев (1902-1903).

През 1903 г. се присъединява към Народнолибералната партия и остава на министерския пост и във второто правителство на Рачо Петров (1903-1905), като за известно време е временно управляващ Министерството на търговията и земеделието.[1]

В 1908 г. пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[4]

Димитър Попов умира в София на 1 януари 1909 г. (19 декември 1908 г. стар стил).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Димитър. Фейлетони. 1886.
  • Попов, Димитър. Преведени стихотворения. 1895.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 373-374.
  2. Димитър Попов - официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012
  3. Управители - официален сайт на БНБ, посетен на 22.12.2012
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X