Димитър Къров
| Димитър Къров | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1908 г.
|
Димитър Къров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в кукушкото село Междурек, тогава в Османската империя, днес Мелисургио, Гърция. Включва се в националноосвободителните борби на българите в Македония и в 1900 година влиза във ВМОРО, като действа като легален деец – върши куриерска работа и пренася оръжие. Забелязан в Круша с товар с оръжие, Къров води престрелка с турци, но успва да се спаси заедно с оръжието. На следния ден е арестуван и изтезаван, за да признае, че е пренасял оръжие, но не признава. По-късно заедно с брат си по поръчение на ВМОРО извършва убийство на турчин, смятан за опасен за комитета. След предателство на куриера Митю Казака от село Бурсук, за да не бъде заловен, става нелегален в четата на Кръстьо Асенов. След това е с четата на Апостол Петков и накрая с Трайко Йотов. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание и участва в сражението при Постолар, в сражението при Баровица и други. След въстанието се легализира. В 1904 година, преследван от властите, се мести да живее в Драма, където умира в 1908 година.[2]
На 15 април 1943 година вдовицата му Елена, на 74 години, като жителка на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 372.
- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 373.
