Димитър Лепавцов (възрожденец)
Тази статия е за българския общественик от Прилеп. За внука му, българския поет, вижте Димитър Лепавцов.
| Димитър Лепавцов | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Никола Кондов (зет) Димитър Лепавцов (внук) |
Димитър (Диме) Лепавцов или Лепавец е български възрожденски общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Прилеп, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия български род Лепавцови. Диме Лепавцов е деен член на Прилепската българска община. Участник е в борбите на общината за самостоятелна църква и българско училище.[1] Лепавцов е един от водачите на изгонването на гъркоманите от църквата „Благовещение Богородично“.[2] В 1871 година участва в Първия църковно-народен събор в Цариград.[1]
След 1878 година Лепавцов емигрира със семейството си в новосъздаденото Княжество България, където заедно със зет си Никола Кондов основава тютюнева фабрика „Македония“.[3]
Синът на Лепавцов Спас Лепавцов е деец на македонската емиграция, а внук му Димитър Лепавцов е поет.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Коне Лепавцов | Димитър Лепавцов | Христо Лепавцов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Лепавцов | Спас Лепавцов (1871 – ?) | Илия Липавцов | Иван Лепавцов (1872 – ?) | Елисавета Лепавцова | Никола Кондов (1850 - 1910) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Методи Лепавцов (1905 – 1983) | Димитър Липен (1915 – 1982) | Димитър Липавцов (1889 – 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Лепавцов (1935 – 2008) | Илия Липавцов (1926 – 2007) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Лепавцов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 2.
- ↑ Български фолклор, том 17, Издателство на Българската академия на науките, 1991, стр. 58.
- ↑ Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 6.
