Димитър Лимончев
| Димитър Лимончев | |
| български общественик и революционер | |
Снимка надписана от Лимончев на Войдан Чернодрински. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кюстендил, Република България |
| Подпис | |
Димитър Костов Лимончев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Лимончев е роден в 1877 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Коста Лимончев, виден член на Охридската българска община и участник в Охридското съзаклятие от 1881 година.[1]
През учебната година 1894/95 година в София е част от Македонски революционен кръжок заедно с Петър Манджуков, Васил Главинов, Войдан Попгеоргиев и Иван Сребренов.[2] Член е на театралната трупа на Попгеоргиев. Членува в Младенческия македонски сговор към Младата македонска книжовна дружина заедно с Войдан Попгеоргиев, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Никола Каранджулов, Йордан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватина Томич, Коце Попдинев, Христо Пълтев, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Георги Стойчев, Сотир Николов и други.[3] В 1896 – 1897 година е секретар на Българското търговско агентство в Битоля и помага на затворени дейци на ВМОРО.
Загива на 12 юни 1903 година при нещастен случай в бомболеарницата на Марко Секулички в Кюстендил в заедно с други четирима души[2][4] – 20-годишният Владимир Марков Секулички от Кюстендил, 39-годишният Димитър Попов от село Лески, 20-годишният Мицо Тенчев от Дойран, както и 20-годишният габровец Никола Иванов. На надгробния им паметник в Кюстендил има надпис: „Починахте вие, труженици народни, ала вашитѣ имена вѣчно ще гърмятъ изъ полята и горитѣ на родната земя“.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Коста Лимончев | Христо Лимончев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Параскева Попанастасова | Евтим Лимончев | Димитър Лимончев (1877 – 1903) | Иван Лимончев (1864 – 1899) | Никола Лимончев (1868 – 1958) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Лимончев (1918 – 1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 472.
- ↑ а б Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 128.
- ↑ Петровъ, Сребренъ п. Македонското дѣло преди и прѣзъ 1895 г. въ България // Илюстрация Илиндень VI (7 (57)). София, Издание на Илинденската Организация, май 1934. с. 8.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 261.
- ↑ Взрив в Кюстендил убива фотограф-революционер, правил бомби за въстанието от 1903 г. // БГНЕС, 22 октомври 2022 г. Посетен на 24 януари 2025 г.