Димитър Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етнографа и езиковед. За революционера вижте Димитър Матов (революционер).

Димитър Матов
български етнограф

Роден
Починал
Научна дейност
Област Лингвистика, етнография

Димитър Христов Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Матов е четвъртият седнал от ляво на дясно

Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град Велес, тогава в Османската империя след което от 1878 г. продължава образованието си в Русия, учи в Николаевската гимназия при Тодор Минков, в 1888 година завършва история, литература и фолклористика в университета в Харков. Слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун. След това заминава за Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при Ватрослав Ягич и в Лайпциг при Август Лескин. В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище.

От 1892 до 1895 година заедно с Иван Шишманов Матов е редактор на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на Милоевич и Среткович“.[1]

Пише в „Български преглед“ и е сред създателите на „Книжици за прочит“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.

Матов е и виден деятел на македонската емиграция в България, като пише многобройни трудове по македонския въпрос, в които защитава българския етнически характер на областта. В 1895 година на ІІ македонски конгрес е избран за член на Върховния македонски комитет.

Матов умира в 1896 година на 32 години.[2][3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Филологични
Фолклористични
  • Нави (1889)
  • Приказката за правината и кривината (1893)
  • Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба (1894)
  • Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия (1894)
  • Верзиуоловото коло и навите (1895)
  • Епосът ли е най-старият род поезия? (1895)
По македонския въпрос

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Арнаудов, Михаил. Научното дело на Димитър Матов, в: Очерци по българския фолклор, том 1, София, 1969.
  • Вакарелски, Христо. Етнография на България, София, 1972, стр. 62 - 64.
  • Динеков, Петър. Български фолклор, София, 1972, стр. 130 - 131.
  • Милетич, Любомир. Димитър Матов, в: Български преглед, №11, 1896.
  • Шишманов, Иван. Д. Д. Матов, в: Български преглед, №9, 1896.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. От Д. М. С., 1893, с. 5.
  2. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.
  3. Николов, Борис. Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100 - 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония