Димитър Митрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Митрев
български писател

Роден
Починал
24 февруари 1976 г. (56 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика

Димитър Анастасов Митрев (на македонска литературна норма: Димитар Митрев) е български писател, литературен критик, публицист, есеист, академик, смятан за създател на литературната критика и теория в Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Митрев е роден в Дедеагач, България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван български род от село Завой, Охридско – баща му Анастас Митрев е един от най-популярните за времето си български екзархийски учители. След като Дедеагач е изгубен от България през 1919 г., в началото на 20-те години родителите му се преселват в София, където той отрасва и учи. По късно става член на БКП и приема идеите на Коминтерна за създаване на отделна македонска нация. През 1938 година Митрев участва във формирането на Македонския литературен кръжок в София заедно с Никола Вапцаров, Коле Неделковски, Георги Абаджиев, Антон Попов. В началото на 1941 година заедно с Вапцаров започва издаването и редактирането на вестник „Литературен критик“. Главен редактор е на вестник „Народен бюлетин“.

През 1947 г. възприел изцяло принципите на македонизма, подкрепяни тогава и от българските власти, Димитър Митрев се премества да живее в Скопие. Редактор е на списанието „Нов ден“ и главен и отговорен редактор на списанието „Современост“. Митрев е един от първите членове на Македонската академия на науките и изкуствата. Член е на Дружество на писателите на Македония от основаването му през 1946 година. Преподава в Скопския университет, където създава катедрата по Южнославянска литература. Носител е на наградите „13 ноември“, „11 октомври“ и „АВНОЮ“.[1]

В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на социалистическия реализъм, който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“. В периода 1974 – 1976 е ректор на Скопския университет.[2]

Митрев е баща на политика от Северна Македония Илинка Митрева.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пиринска Македонија во борба за национално ослободување“ (1980)
  • Антологија на македонската лирика (1951, съставител заедно с Блаже Конески)
  • „Вапцаров“ (1953)
  • Критерум и догма (1956)
  • Минато и литература (1958)
  • Odsev Ilindenske wsatje v umjetni literaturi, Ljubljana 1958
  • Повоени македонски поети, (Антологија, 1960)
  • Пиринска Македонија и БКП (1961)
  • „Критики и огледи“ (1969)
  • Избрани дела (7 т., 1970)
  • Есеји и критике, Београд 1975
  • Пиринска Македонија, Скопје 1986

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония
  2. Котевска, Милка и др. Повоените македонски писатели. Битола, Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. с. 160. Посетен на 18 април 2014 г.
Стеван Габер ректор на Скопския университет
(1974 – 1976)
Бранко Търпеновски
     Портал „Македония“         Портал „Македония