Димитър Михалчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Михалчев
български философ и общественик
Портрет на Д. Михалчев, Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на Д. Михалчев, Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
18 януари 1967 г. (86 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Епистемология, философия на историята
Образование Софийски университет
Повлиян Йоханес Ремке

Димитър Георгиев Михалчев е български философ и председател на Българската академия на науките между 1944 и 1947 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лозенград на 25 декември 1880 г. Учи в гимназията в Одрин. Завършва Висшето училище в София (днес Софийски университет).[1] Като студент се включва във ВМОРО и напуска лекциите за да участва в Преображенското въстание.[2] Работи като коректор във вестник „Вечерна поща“. Негов пръв учител и професор е д-р Кръстю Кръстев, вдъхновителят и създателят на литературния кръг „Мисъл“. По препоръка на Пенчо Славейков, проф. Иван Шишманов го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в Петербург, а през 1910 г., вече като член на „Кантовото дружество“ в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София.[3] Като патриот Михалчев участва в Балканските вой­ни (1912–1913 г.). От 1915 до 1947 е професор в СУ. Димитър Михалчев е основател и редактор на списание „Философски преглед“ (1929–1943). Работи в областта на гносеологията. Член на Словашката академия на науките, на Кантовото научно дружество в Берлин, на Ремкеанското научно дружество в Берлин, формира основнонаучната философска школа в България.

Заедно с политика Григор Василев в Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“

Ръководител е на Съюза на тракийските дружества в България (1918–1923). Михалчев е посланик в Прага от 1923 до 1927 г., когато Тодор Александров заплашва, че може да го „обезвреди“, тъй като не действа достатъчно активно в полза на подсъдимия член на ВМРО Йордан Цицонков, убил по това време в Прага земеделския лидер Райко Даскалов.[4]

В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си „Философски преглед“ статията „Възможна ли е единна и цялостна Югославия?“, в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на Интегрална Югославия.[5] Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от Димитър Азманов, Сотир Янев, Стоян Романски, Димитър Съселов, Андрей Тошев, Любомир Милетич, Йордан Бадев. В отговор Михалчев публикува брошурата си „Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия“,[6] в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и Христо Татарчев пише статия във вестник „Македония“ под заглавие „Една престъпна и опасна пропаганда“.[7]

По-късно Михалчев е пълномощен министър в Москва 1934–1936 г. и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944–1945 г. Часове след Деветосептемврийския преврат е в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[8] Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. Московско примирие между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е „настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР“.[9]

Председател на Българска академия на науките (1944–1947). Полага усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките от правителството на Георги Димитров. Философският му спор с Тодор Павлов за неговата „Теория на отражението“ допринася за обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е „средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Михалчев, Димитър. Избрани съчинения. С., 1981, Изд-во „Наука и изкуство“, 620 с., Библ. Българско философско наследство.
За него
  • Андреев, Коста. Истината за академик Димитър Михалчев. София, 2004
  • Андреев, Коста, Субашки, Васил. Димитър Михалчев: Философ, социолог, общественик. София: БАН, 1975, 324 с.
  • Белогашев, Георги. Българската основнонаучна традиция в постмодерната мисловност. Философията в следпостмодерната ситуация – приложения и перспективи” посветена на 145-годишнина на БАН и 20 години специалност философия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. В. Търново. 2015.
  • Белогашев, Георги. Димитър Михалчев и „идеята за интегрална Югославия. – Философски алтернативи, 2010, № 2
  • Белогашев, Георги. Идеята за интегрална Югославия и нейното философско осмисляне. България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХIХ-ХХ век. Изд. Ивис. В. Търново. 2012. IBSN 978-954-2968-46-7
  • Белогашев, Георги. Модернистичната парадигма на Димитър Михалчев за интегрална Югославия – пропаганда и реалии. Библиотека Диоген - Философията: от модернизъм към постмодернизъм. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий” В. Търново. 2017. IBSN 978-619-208-98-3
  •  Белогашев, Георги. „Основността” на философията като наука. Библиотека Диоген - Философия и общество. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий” В. Търново. 2015. IBSN 978-619-208-015-0
  • Белогашев, Георги. Философията като основна наука. изд. „Пропелер“. С., 2015. ISBN 978-954-392-295-6
  • Белогашев, Георги. Социологически изследвания на Димитър Михалчев. изд. „Пропелер“. С., 2016. ISBN 978-954-392-385-4
  • Денков, Димитър. Димитър Михалчев. София: Унив. изд. Климент Охридски, 1988
  • Захариев, Ясен. „Записките от лекциите по философия на историята при Димитър Михалчев“. – Философски алтернативи, 2010, № 6
  • Кинкел, Иван. Социологията в осветлението на един философ или научните недоразумения на г-н проф. Михалчев. София: Кооп, 1940, 40 с.
  • Костадинова, Мирела, Стефанов, Ангел, Цацов, Димитър. Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев. София: ЛИК, 2000, 220 с.
  • Кулов, Венцеслав. Възгледите на Димитър Михалчев за познанието. София: Унив. изд. Стопанство, 1994, 116 с.
  • Стойнев, Анани. Димитър Михалчев - между философията и живота: Документи 1904-1946. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997, 195 с.
  • Цацов, Димитър. Философският път на Димитър Михалчев. С., 2002, Парадигма, ISBN 954-9536-62-9
  • Цацов, Димитър. Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век. С., АИ „Марин Дринов“, С., 2004, ISBN 954-430-918-7.
  • Цацов, Димитър. Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2006, ISBN 954-322-113-8
  • Цацов, Димитър. Основонаучната философска школа в България. Втората половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, ISBN 978-854-322-387-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. акад. Димитър Михалчев – философ, events.bg, 23 декември 2009, линк от 12 април 2010
  2. Хараламби Етакчиев, Заточението, Ранни и по-късни спомени на един тракиец, ИК „Коралов и сие“, София, 2004, стр. 69.
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900–1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 198. ISBN 954321056X
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878–1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 167-168.
  5. Философски преглед, кн. 3, 1932.
  6. Михалчев, Димитър. Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия. Бъдещето на нашия народ и голямата задача на българската държава, София, 1932.
  7. Македония, г. VI–VII, бр. 1789–1794, София, 7-13 октомври 1932 г.
  8. Недев 2007, с. 639-640.
  9. Недев 2007, с. 705.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония