Димитър Михалчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Михалчев
Димитър Георгиев Михалчев
български философ и общественик
Портрет на Д. Михалчев, Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на Д. Михалчев, Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Епистемология, философия на историята
Образование Софийски университет
Повлиян Йоханес Ремке
Димитър Михалчев в Общомедия

Димитър Георгиев Михалчев е български философ и председател на Българската академия на науките между 1944 и 1947 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лозенград на 25 декември 1880 г. Учи в гимназията в Одрин. Завършва Висшето училище в София (днес Софийски университет).[1] Като студент се включва във ВМОРО и напуска лекциите за да участва в Преображенското въстание.[2] Работи като коректор във вестник „Вечерна поща“. Негов пръв учител и професор е д-р Кръстю Кръстев, вдъхновителят и създателят на литературния кръг „Мисъл“. По препоръка на Пенчо Славейков, проф. Иван Шишманов го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в Петербург, а през 1910 г., вече като член на „Кантовото дружество“ в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София.[3] Като патриот Михалчев участва в Балканските вой­ни (1912 – 1913 г.). От 1915 до 1947 е професор в СУ. Димитър Михалчев е основател и редактор на списание „Философски преглед“ (1929 – 1943). Работи в областта на гносеологията. Член на Словашката академия на науките, на Кантовото научно дружество в Берлин, на Ремкеанското научно дружество в Берлин, формира основнонаучната философска школа в България.

Заедно с политика Григор Василев в Прага, 1913 г. Източник: ДА „Архиви“

Ръководител е на Съюза на тракийските дружества в България (1918 – 1923). Михалчев е посланик в Прага от 1923 до 1927 г., когато Тодор Александров заплашва, че може да го „обезвреди“, тъй като не действа достатъчно активно в полза на подсъдимия член на ВМРО Йордан Цицонков, убил по това време в Прага земеделския лидер Райко Даскалов.[4]

В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си „Философски преглед“ статията „Възможна ли е единна и цялостна Югославия?“, в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на Интегрална Югославия.[5] Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от Димитър Азманов, Сотир Янев, Стоян Романски, Димитър Съселов, Андрей Тошев, Любомир Милетич, Йордан Бадев. В отговор Михалчев публикува брошурата си „Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия“,[6] в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и Христо Татарчев пише статия във вестник „Македония“ под заглавие „Една престъпна и опасна пропаганда“.[7]

По-късно Михалчев е пълномощен министър в Москва 1934 – 1936 г. и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944 – 1945 г. Часове след Деветосептемврийския преврат е в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[8] Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. Московско примирие между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е „настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР“.[9]

Председател на Българска академия на науките (1944 – 1947). Полага усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките от правителството на Георги Димитров. Философският му спор с Тодор Павлов за неговата „Теория на отражението“ допринася за обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е „средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Михалчев, Димитър. Избрани съчинения. С., 1981, Изд-во „Наука и изкуство“, 620 с., Библ. Българско философско наследство.
За него
  • Андреев, Коста. Истината за академик Димитър Михалчев. София, 2004
  • Андреев, Коста, Субашки, Васил. Димитър Михалчев: Философ, социолог, общественик. София: БАН, 1975, 324 с.
  • Белогашев, Георги. Българската основнонаучна традиция в постмодерната мисловност. Философията в следпостмодерната ситуация – приложения и перспективи” посветена на 145-годишнина на БАН и 20 години специалност философия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В. Търново. 2015.
  • Белогашев, Георги. Димитър Михалчев и „идеята за интегрална Югославия. – Философски алтернативи, 2010, № 2
  • Белогашев, Георги. Идеята за интегрална Югославия и нейното философско осмисляне. България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХIХ-ХХ век. Изд. Ивис. В. Търново. 2012. IBSN 978-954-2968-46-7
  • Белогашев, Георги. Модернистичната парадигма на Димитър Михалчев за интегрална Югославия – пропаганда и реалии. Библиотека Диоген – Философията: от модернизъм към постмодернизъм. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“ В. Търново. 2017. IBSN 978-619-208-98-3
  • Белогашев, Георги. „Основността“ на философията като наука. Библиотека Диоген – Философия и общество. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“ В. Търново. 2015. IBSN 978-619-208-015-0
  • Белогашев, Георги. 2018. Решението на Лайбниц за връзката душа-тяло през философския ракурс на Димитър Михалчев Философски алтернативи, 2018, 27(5), с. 98 – 110, ISSN 0861 – 7899
  • Белогашев, Георги. Философията като основна наука. изд. „Пропелер“. С., 2015. ISBN 978-954-392-295-6
  • Белогашев, Георги. Социологически изследвания на Димитър Михалчев. изд. „Пропелер“. С., 2016. ISBN 978-954-392-385-4
  • Денков, Димитър. Димитър Михалчев. София: Унив. изд. Климент Охридски, 1988
  • Захариев, Ясен. „Записките от лекциите по философия на историята при Димитър Михалчев“. – Философски алтернативи, 2010, № 6
  • Кинкел, Иван. Социологията в осветлението на един философ или научните недоразумения на г-н проф. Михалчев. София: Кооп, 1940, 40 с.
  • Костадинова, Мирела, Стефанов, Ангел, Цацов, Димитър. Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев. София: ЛИК, 2000, 220 с.
  • Кулов, Венцеслав. Възгледите на Димитър Михалчев за познанието. София: Унив. изд. Стопанство, 1994, 116 с.
  • Стойнев, Анани. Димитър Михалчев – между философията и живота: Документи 1904 – 1946. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997, 195 с.
  • Цацов, Димитър. Философският път на Димитър Михалчев. С., 2002, Парадигма, ISBN 954-9536-62-9
  • Цацов, Димитър. Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век. С., АИ „Марин Дринов“, С., 2004, ISBN 954-430-918-7.
  • Цацов, Димитър. Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2006, ISBN 954-322-113-8
  • Цацов, Димитър. Основонаучната философска школа в България. Втората половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, ISBN 978-854-322-387-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. акад. Димитър Михалчев – философ, events.bg, 23 декември 2009, линк от 12 април 2010
  2. Хараламби Етакчиев, Заточението, Ранни и по-късни спомени на един тракиец, ИК „Коралов и сие“, София, 2004, стр. 69.
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 198. ISBN 954321056X
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 167 – 168.
  5. Философски преглед, кн. 3, 1932.
  6. Михалчев, Димитър. Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия. Бъдещето на нашия народ и голямата задача на българската държава, София, 1932.
  7. Македония, г. VI–VII, бр. 1789 – 1794, София, 7 – 13 октомври 1932 г.
  8. Недев 2007, с. 639 – 640.
  9. Недев 2007, с. 705.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония