Димитър Мишев (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за радиоинженера. За публициста вижте Димитър Мишев (публицист).

Димитър Мишев
български инженер
Роден
Починал
Техника
Област Радиотехника

Димитър Николов Мишев е български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 г. в Ловеч. В Основно училище „Панайот Пипков” учи в класната стая, в която през 1901 г. учителя по пеене Панайот Пипков написва нотите на химна „Върви, народе възродени!”. Завършва с отличен успех Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1951). Учи във ВМЕИ (София). Като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).

Преподавател[редактиране | редактиране на кода]

От 1959 до 1998 година е преподавател и лектор във ВМЕИ, София (1959-1963) и Варна (1965-1974), Минногеоложкия институт в София (1978-1998), Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин”, Москва (1978-1983), Пловдивския (1992-1998) и Софийския университет (1996-1998). Доцент (1966) и професор (1974). От 1998 г. е доктор хонорис кауза на Софийския университет. Ръководител на аспиранти, докторанти и следдипломни квалификации.

Академик Димитър Мишев, тогава доцент и малко по-късно професор, беше изключителен преподавател във ВМЕИ (сега Технически университет) Варна. В годините до 1974 той беше и ръководител на катедрата по "Радиотехника" в Института (сега Университет). Часовете, лекциите по телевизия с него се превръщаха в празник за студентите. А бяха по 8 до 10 часа в събота. Процесите се изясняваха най-подробно. В началото физикално, качествено. След това чрез математическия език на електродинамиката. Накрая практически - чрез схеми, технически казуси и решаване на конкретен технически проблем, който той задаваше. Държеше много студентите "да си пазят знанията". Винаги изясняваше значението на поддържане на голям обем структурирани познания в главата на студента (казваше - цитирам свободно: "в четвърти и пети курс не можете да си позволите да сте студенти - трябва да сте млади инженери") в областта на телевизията, електродинамиката, импулсната техника (както се казваше тогава), радиолокационните и с.в.ч. устройства.

Път в науката[редактиране | редактиране на кода]

Последователно работи като старши инженер (1959-1960), технически ръководител на телевизионен център (1962-1963), ръководител секция „ТВ системи” (1965-1974). Ръководител катедра „Радиотехника” (1970-1974), секция „Дистанционни изследвания на Земята от Космоса” (1975-1980), директор на лаборатория за слънчево-земни взаимодействия (1990-1993), ръководител секция „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“ (1990-1998). От 1996 г. е директор на Централна лаборатория за слънчево-земни взаимодействия.

Научен сътрудник I степен (1963), старши научен сътрудник (1965). Доктор на науките (1971). Академик на четири академии: Международна академия по астронавтика, Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Академик (Действителен член на Международната Академия на Науките на Европа и Азия) на IEAS (1996).

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия в България. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.

Автор и съавтор на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства сред които „Телевизията в България“, „Сателитна и кабелна телевизия“, „Global change and Bulgaria“, „Дейци на българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.“, „First results of 1999 total eclipse obser vations“, „Телевизията в света на високите технологии“ и др. Член на около 20 международни и национални научни асоциации, федерации и дружества.

Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „ Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект „България - 1300„ наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно излиза книгата му „Космическите изследвания в България. Хора, факти и документи“. Тя съдържа негови записки и коментари за стотици космически събития, научни форуми и срещи, полетите на двамата български космонавти, документи и спомени за световни космически събития и личности, както и за българските космически проекти.

През 2004 г. Фондация „Еврика” създава програма „Талант“ за откриване на даровити млади българи. Учредена е от Управителния съвет именна годишна стипендия „Димитър Мишев”.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За големият му принос в развитието на науката е награждаван многократно :

  • Почетен изобретател за 1969, 1977 и 1982 г. с което е единственият български учен вписван три пъти в Златната книга на откривателите и изобретателите.
  • „Народен орден на труда” сребърен и златен (1959, 1968)
  • Заслужил деятел на науката (1980).
  • Почетен знак на Международната академия по астронавтика (1981)
  • Орден „НРБ” I ст. (1984)
  • Почетен медал „Интеркосмос” (1987)
  • Медал „Константин ЦиолковскиРусия (1989)
  • Голямата награда „Свети свети Кирил и Методий” на БАН за монографията „Телевизията в България-факти и документи” (1998)
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 11 май 1999 г. „За принос в развитието на града“
  • Награда „За изключителен дълготраен принос към напредъка на астронавтиката” (2001), с която е десетият учен в света удостоен с нея.
  • Първи носител на наградата „За особен принос в науката” на Министерство на образованието и науката (2002)
  • Медал „Сергей Корольов” на Руската академия на науките (2002)
  • Медал „Мстислав Келдиш” (посмъртно) на Федерацията по космонавтика, Русия (2003)
  • Орден „Стара планина” I ст. (посмъртно) за изключителен принос, за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса (2004)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 67-70. ISBN 978-954-8259-84-2