Димитър Молеров (живописец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Димитър Молеров
български зограф
Роден
около 1780 г.
Починал
24 март 1853 г. (73 г.)
Димитър Молеров (живописец) в Общомедия
Свети Николай, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1840 г.

Димитър Томов Вишанов или Молеров, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Апостолски събор. Детайл от стенопис на Димитър Молеров в параклиса „Свети Архангел Михаил“ в Рилския манастир, 1835 г.
Света Богородица Ширшая небес, икона на Димитър Молеров от „Света Троица“ в Банско, 1860 г.

Роден е в Банско около 1780 година[2] или около 1790 – 1795 година[3] в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец.[2] На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Белград, където е придворен художник на сръбския княз Милош Обренович в 1824 година.

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година[3] или в 1868 година.[4][2]

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред по известните му произведения са:

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.[2]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  3. а б Гергова, Д-р Иванка. Принос към проучването на творчеството на банския зограф Димитър Молеров. // Pravoslavieto.com. Посетен на 2017-10-10.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 435.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
     Портал „Македония“         Портал „Македония