Димитър Молеров (фолклорист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.
| Димитър Молеров | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1961 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Димитър Молеров в Общомедия | |
Димитър Георгиев Молеров с псевдоними Викенти, Д. Конаревски, Пиновски, Хераклит[1] е български просветен деец, писател, езиковед и фолклорист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Революционна и просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Молеров е роден в 1874 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Брат е на фолклориста и революционер Костадин Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва в 1903 година (или в 1902) и славянска филология във Висшето училище в София. Под псевдонимите Д. Конаревски и Пиновски Димитър Молеров развива литературна дейност.[3] В 1903 година е главен уредник на списание „Хайдушка поляна“,[4] а след това за кратко става редактор на вестник „Македония“.[5][6]
Работи като учител като преподава в Силистра (1903 – 1904), Битоля (1905 – 1906), Сливен (1906 – 1911), Търново (1911 – 1915), Банско (1915 – 1924), Мехомия (1924 – 1932). Присъединява се към ВМОРО и в 1898 година е член на градски революционен комитет в Горна Джумая, а в 1905 – 1906 година – на окръжния революционен комитет.[7]
Фолклористична дейност[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Молеров заедно с брат си Костадин Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1896 година издава „Стойна Пострумска“, поема из българския живот, като четвърто преработено и допълнено издание излиза в 1924 година. В 1893 – 1896 година публикува статии за разложкия говор във вестник „Новини“. В 1905 година излиза книгата му „Вторично ударение в разложкия говор“, а в 1909 – „Принос към книжовния речник“. Освен това Молеров е автор на идилията „Тенка и Китан“, излязла в 1907 година (трето преработено издание от 1926 година), оперната идилия „Змейова невеста“ от 1923 и драмите „Юда Искариотски“ от 1923 и „Хайдушка поляна“ от 1926 година.[8]
В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[9] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[10]
Умира на 4 октомври 1961 година в София.[11]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Вторично ударение в Разложкия говор“, публикувано във „Известия на семинара по славянска филология“, София, 1905 година
- „Жална ми бабо, послушай!“, София, 1927 г.
- „Стойна Пострумка (поема из българский живот)“, София, 1896 година
- „Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година
- "Радон Г. Тодев", публикувано в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 31, 78, 100.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 469.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 458.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 143.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
- ↑ Молеровъ, Д. Г. Хайдушка поляна (5 действия и 1 картина съ илюстрация). София, Печатница „Политика“, 1926.
- ↑ Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 584 - 585.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Молерови
- Български фолклористи от Македония
- Български учители
- Починали в София
- Родени в Банско
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет