Димитър Молеров (фолклорист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Молеров.

Димитър Молеров
български просветен деец
Кочо Молеров, Димитър Молеров, Лазар Томов. Фото Иван Карастоянов

Роден
Починал
4 октомври 1961 г. (87 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Димитър Молеров (фолклорист) в Общомедия

Димитър Георгиев Молеров с псевдоними Викенти, Д. Конаревски, Пиновски, Хераклит[1] е български просветен деец, писател, езиковед и фолклорист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Революционна и просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Молерови
Молеровъ, Д. Г. Стойна Пострумка. Разказъ изъ живота на македонскитѣ българи, второ поправено издание. Пловдив, Издава книжарницата на Иванъ Г. Игнатовъ, 1904.

Молеров е роден в 1874 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Брат е на фолклориста и революционер Костадин Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това завършва в 1903 година (или в 1902) и славянска филология във Висшето училище в София. Под псевдонимите Д. Конаревски и Пиновски Димитър Молеров развива литературна дейност.[3] В 1903 година е главен уредник на списание „Хайдушка поляна“,[4] а след това за кратко става редактор на вестник „Македония“.[5][6]

Работи като учител като преподава в Силистра (1903 - 1904), Битоля (1905 - 1906), Сливен (1906 - 1911), Търново (1911 - 1915), Банско (1915 - 1924), Мехомия (1924 - 1932). Присъединява се към ВМОРО и в 1898 година е член на градски революционен комитет в Горна Джумая, а в 1905 - 1906 година - на окръжния революционен комитет.[7]

Фолклористична дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Молеров заедно с брат си Костадин Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1896 година издава „Стойна Пострумска“, поема из българския живот, като четвърто преработено и допълнено издание излиза в 1924 година. В 1893 - 1896 година публикува статии за разложкия говор във вестник „Новини“. В 1905 година излиза книгата му „Вторично ударение в разложкия говор“, а в 1909 - „Принос към книжовния речник“. Освен това Молеров е автор на идилията „Тенка и Китан“, излязла в 1907 година (трето преработено издание от 1926 година), оперната идилия „Змейова невеста“ от 1923 и драмите „Юда Искариотски“ от 1923 и „Хайдушка поляна“ от 1926 година.

В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[8] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 31, 78, 100
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  3. Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
  4. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 469.
  5. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 458.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 143.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
  8. Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
  9. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 584 - 585.
     Портал „Македония“         Портал „Македония