Димитър Мутафчиев (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Мутафчиев
Лична информация
Прякор Мърцо
Роден 10 януари 1903 г.
Стара Загора, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 8 септември 1990 г. (на 87 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Дясно крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1919 – 1930България Левски (Сф)60(48)
Национален отбор
1924 – 1925Flag of Bulgaria.svg България3(0)
Треньор
1938 – 1939
1940
1952
1953
1954
1955
България Левски (Сф)
България Локомотив (Сф)
България Спартак (Пл)
България Левски (Сф)
България Миньор (Пк)
България Спартак (Пл)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Димитър Мутафчиев (10 януари 1903 – 8 септември 1990), наричан по прякор Мърцо, е бивш български футболист, дясно крило, а впоследствие треньор по футбол. Част от отбора на Левски (София) през 20-те години на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Мутафчиев е роден в Стара Загора, но още като дете семейството му се премества в София. По-възрастен брат е на Никола Мутафчиев, също изявен футболист на Левски от 20-те години на ХХ век. Баща му е архитект, а майка му е родна сестра на Михаил и Георги Жекови, вдъхновили перото на Иван Вазов в „Епопея на забравените“.[1]

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мутафчиев заиграва в Левски през 1919 г. За клуба записва общо 60 мача с 48 гола в шампионата. Има също 23 международни мача с 9 гола. Финалист за Държавното първенство през 1925. Носител на общинската купа „Улпия Сердика“ през 1926 г. Един от най-добрите спринтьори у нас за своето време. Пробягва 100 м за 11,9 сек.

Мутафчиев играе за България в първия мач в историята на националния отбор – 0:0 като гост срещу Австрия на 21 май 1924 г. Записва общо 3 мача за тима. Играе при загубата с 0:1 срещу Ейре на олимпийските игри в Париж'24.[2]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След края на състезателната си кариера Мутафчиев работи като преподавател по физическо възпитание в Търговската гимназия в София. Впоследствие се отдава и на треньорството. Начело на Левски през сезон 1938/39. След това поема Локомотив (София).

През 1952 г. е назначен за наставник на новака в „А“ група Спартак (Плевен). В дебютния сезон на отбора в елита го извежда до 4-тото място в крайното класиране.

В началото на 1953 се завръща начело на Левски, като под негово ръководство отборът става шампион на България. След това води Миньор (Перник), отново Спартак (Плевен), Спартак (София) и Дунав (Русе).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „футбол“         Портал „футбол