Димитър Ненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Ненов
Роден
Починал
30 август 1953 г. (51 г.)
Стил Класическа музика

Димитър Стефанов Ненов е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов[1].

Димитър Ненов в състава на Софийски духов квинтет, 1934 г.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години композиторът изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония 1. Отива в Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Димитър Ненов на фасадата на дома му
Домът на Ненов на ул. „Бистрица“ 7А, София

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален сред създаваното от неговите съвременници – изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подобно на Пенчо Славейков или Пейо Яворов в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През 1920-те години той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репертоара на българските пианисти е Неновата Токата.[2]

По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална[3].

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема – „Коледа“ (1938 – 1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ненов, Димитър. Димитър Ненов. Спомени и материали. С., Наука и изкуство, 1969.
  2. Куюмджиев, Юлиан. Уникален документ. В: Музикални хоризонти. бр.8 2002, с. 22 – 28
  3. Градев, Николай. „Симетричноладовото музикално мислене на Димитър Ненов в Етюд за пиано № 1, Част I.“. В: Бълг. музикознание, 2008, № 1, 39 – 61.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]