Димитър Нончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Нончев
български политик

Роден
Починал
1964 г. (53 г.)

Националност българин
Политика
Партия БКП
Семейство
Деца Иван Нончев,
Цветанка Нончева

Димитър Нончев Димитров е български политик и общественик, член на БКП, председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (1956 – 1959) и на Градския общински народен съвет в Михайловград (1959 – 1962), когато градът става окръжен център; общински съветник, административен, стопански, партиен и профсъюзен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 август 1910 г. в с. Студено буче, Фердинандско. От малък остава без родители. Завършва основно образование в родното си село. Работи като обущарски работник в гр. Фердинанд, Търново и София. Занимава се с профсъюзна и нелегална дейност. От 1929 г. е член на РМС, от 1936 г. на БКП, където заема ръководни длъжности. През 1942 – 1944 г. е политически затворник във Враца.

След 9 септември 1944 г. е на работа в Народната милиция, председател е на Кожаро-обущарска кооперация „Изгрев“ и на Занаятчийски комбинат „Занкооп“ в Михайловград. През 1951 – 1952 г. е директор на обувния завод „9 септември“ в София. Заема отговорни партийни и административни длъжности в Околийския комитет на БКП и Околийския народен съвет в Михайловград. От 1956 до 1962 г. е председател на ИК на ГНС, ГОНС в Михайловград. Умира през 1964 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 12 февруари 1956 г. са проведени избори за народни съвети и на 22 февруари същата година е проведена първата сесия на ГНС в Михайловград, на която е избран новият ИК с председател Димитър Нончев и заместник-председател Мато Матов. Неговото управление през първия мандат 1956 – 1959 г. е свързано с довършване на дейностите в парк „Огоста“ – построяване на мост и релсов път за детската железница и трибуни на стадиона. Открита е новата сграда на гимназията 1957 г., продължава строителството на лятното кино, до строящия се Младежки дом. Извършва се водоснабдяване на кооперативния пазар, изграждане на хидротехнически съоръжения за езерото и озеленяване на парк „Септемврийци“ (дн. парк Монтанезиум)[2].

След много усилия и напрегната трудова дейност са постигнати очакваните резултати. На 30 юни 1957 г. тържествено е открит парк „Огоста“ със спортните съоръжения на площ от 200 дка: стадион „Иван Аврамов“ (дн. стадион „Огоста“), детската железница, плувният басейн и пионерският лагер. Заменя се уличното осветление с луминисцентно в центъра на града, електрифицирани са селата Белотинци и Николово (1957). За осигуряване на добри битови условия за семействата, които намират препитание в града през 1956 – 1957 г. са построени нови 278 жилища. За озеленяване на улиците, градините и парковете са засадени няколко хиляди декоративни дръвчета[3].

Вторият мандат на Димитър Нончев (1959 – 1962) започва след изборите за градски общински съвети на 5 април 1959 г., когато градът става окръжен център. На първата учредителна сесия на ГНС, проведена на 12 април същата година е избран ИК на ГНС с председател Димитър Нончев и заместник-председател Симеон Момчилов. Извършва се мащабно строителство, подчинено на новото градоустройствено решение за промяна на архитектурния облик на централната градска част. Предвидено е тя да има съвременна архитектура с нови жилищни блокове и административни сгради. Чрез отчуждаване на дворни места, ГОНС отрежда терени за строителство на сгради за редица учреждения – Партиен дом, Профсъюзен дом, Пощенска палата, Дом на съветите, а също така за хотел и кино, които оформят съвременния център на града. До края на мандата се извършва голямо по обем строителство, в което участват стотици строители и работници от града и окръга. Построени са 8 жилищни блока със 106 апартамента, партийна вила, завод за електроакустика, сладкарска работилница на ТПК „Христо Михайлов“ и ресторант в местността „Ливадски дол“[4].

ИК на ГОНС оказва активно съдействие за строителството на нови предприятия и осигуряване на необходимата работна ръка за тях. През 1959 – 1962 г. са открити 6 нови промишлени предприятия: Промкомбинат „Облекло и обувки“, Промкомбинат „Строителни материали“; Производствено предприятие за акумулатори, СТЗ „Акустика“, ГТП „Хлеб и хлебни изделия“. Промкомбинат „Мир“ е преобразуван в машиностроително предприятие за строителни машини и фитинги. Една част от новите предприятия също прерастват в заводи, като разширяват своята производствена дейност, осигуряват повече стоки и услуги за населението и по-големи приходи в местния бюджет. Продължава с усилени темпове жилищното и улично строителство, разширяване на водопроводната мрежа и паважната настилка. Увеличена е площта на парковете и градините, напълно е оформен парк „Септемврийци“ с градското езеро и ресторант Монтанезиум, засадени са нови 14000 декоративни дръвчета. Извършено е строителство на нова сграда на Покрития пазар до р. Огоста, благоустрояване на панаирния терен в южната част на града и озеленяване на парк „Калето“. Построени са детски дом и детски ясли, училище в новата циганска махала (дн. в кв. Кошарник), открито е Професионалното училище по сградостроителство (1960 – 1961). В строеж е нова болница с 450 легла, Градският универсален магазин, самолетна работилница с административна сграда и летище, хлебозавод, градска баня, широкоекранно кино и др. Извършена е корекция на Изворската и Воденичната вада. От края на 1961 г. първите собственици на телевизори в града приемат телевизионната програма на БНТ чрез препредавателната станция на Петрохан[5].

Независимо от общия икономически подем и увеличаването на производството, многократно ИК на ГНС, ГОНС обсъжда и предприема мерки за решаване на социално-икономическите проблеми и преодоляване на негативните явления: пропуски в строителството и качеството на промишлената продукция, недостига на работна ръка, наличието на дефицитни стоки, недоброто снабдяване и обслужване в търговските обекти. В същото време се ограничава приемането на нови жители в града.

Характерно за двата мандата на Димитър Нончев е участието на ИК на ГНС, ГОНС в Михайловград в многобройни дейности и изпълнението на редица функции на територията на общинския съвет: жилищно и улично строителство, водоснабдяване и канализация, капитално строителство, отреждане на терени и откриване на промишлени предприятия, осигуряване на работа и социално подпомагане на жителите в общината. Отговорности на ИК са изпълнение плановете на предприятията и на търговията, извършване на преобразувания в ТКЗС, организиране на селскостопанското производство и хода на селскостопанските работи, осигуряване на издръжката и контролиране на дейностите в училищното и читалищно дело, здравеопазването, спорта и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив, Монтана, ф. 1569, оп.1, а.е. 77
  2. Държавен архив, Монтана, ф. 2, оп. 2, а.е. 45
  3. Държавен архив, Монтана, ф. 2, оп. 2, а.е. 44, 52, 59, 60
  4. Държавен архив, Монтана, ф. 2, оп. 3, а.е. 1, 4, 58, 67, 77
  5. Държавен архив, Монтана, ф. 2, оп. 3, а.е. 58, 67, 77
Мато Матов Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ГНС Михайловград
(23 февруари 1956 – 5 април 1959)
Димитър Нончев
Димитър Нончев Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ГОНС Михайловград
(5 април 1959 – 25 февруари 1962)
Иван Петров