Димитър Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За българския общественик вижте Димитър Павлов (общественик).

Димитър Павлов
български политик
Роден: 7 септември 1937 г. (81 г.)

Димитър Николов Павлов е български офицер, вицеадмирал (генерал-лейтенант) и политик от БСП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 септември 1937 г. във варненското село Кичево. През 1959 година завършва във Варна Висшето военноморско училище и оттогава членува в БКП. През 1963 г. е вербуван за агент и резидент от III управление (военно контраразузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Стойчев.[1] Снет е от действащия оперативен отчет през 1965 г. През 1974 година завършва Военноморска академия в Ленинград. Преминава курсове в Каспийското висше военноморско училище в Баку, във Военноморското училище за подводно плаване и във Военноморската академия в Ленинград. Бил е помощник-командир и командир на боен кораб, началник-щаб на и заместник-командир на Военноморска база Варна. Отделно е бил командир на Военноморска база Бургас.[2] В периода септември 1988 – август 1990 година е заместник-командир на Военноморския флот на България[3]. През 1990 година става вицеадмирал, а от 1990 до 1992 година е командващ Военноморските сили. От 1992 до 1993 г. е заместник-началник на Инспектората на въоръжените сили за Военноморските сили. През януари 1993 година излиза в запаса. Между 20 май и 17 октомври 1994 е заместник-министър на отбраната по военнополитическите въпроси, а от 18 октомври 1994 до 26 януари 1995 е заместник-министър на отбраната по административните, правните и социалните въпроси. След това до 1997 е министър на отбраната.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 5 септември 1959 Лейтенант
  • 30 август 1962 Старши лейтенант
  • 12 октомври 1966 Капитан-лейтенант
  • 28 септември 1971 Капитан III ранг
  • 18 септември 1976 Капитан II ранг
  • 5 септември 1982 Капитан I ранг
  • 4 септември 1989 – Контраадмирал
  • 15 август 1990 – Вицеадмирал[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 25/ 12.02.2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с. 22
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999, с. 336
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 375, ISBN 954-528-790-X
  4. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 231