Димитър Павлов (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския общественик. За българския политик вижте Димитър Павлов.

Димитър Павлов
български общественик

Роден
Починал
3 март 1919 г. (78 г.)

Димитър Павлов Грозданов е български общественик, просветен и църковен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павлов е роден на 8 ноември 1840 година в Щип, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Баща му Павел Златанов Грозданов (? - 1857) е ученик на Неофит Рилски в Кюстендил и е български учител в Щип между 1841 - 1857 година.[2] Учи в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и в Робърт колеж.

Като учител работи в родния си град между 1857 – 1863 година, след това 2 години учи в Пловдивската гимназия при Йоаким Груев и Найден Геров. Работи като учител в Ново село, Щипско (1865 - 1868 и 1875 - 1878), а между 1870-1875 година в българското училище в Цариград. Павлов е делегат на Първия български църковно-народен събор от 1871 година от Търновска епархия. Остава за известно време в Цариград и сътрудничи на Петко Славейков. След 1878 година се връща в Щип и до 1890 година е учител и училищен директор в Щип, и сектерар на българските общини в Щип и Скопие.[3] От 1895 до 1898 година преподава френски език и псалтика в българското педагогическо училище в Скопие и е директор на ученическия пансион.[4]

По-късно Димитър Павлов се преселва в София.

Павлов е виден църковен певец и автор на духовни напеви. В ръкописната псалтика на Васил Икономов са запазени три песни на Павлов с Хрисантова нотация.[5]

Умира на 3 март 1919 година в София[6]. Негов син е академик Тодор Павлов.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.337.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.254.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.166.
  4. Завоев, Петър. „Град Щип. Минало и просвета до революционните борби“, Македонски преглед, г.III, 1927, № 3, стр. 50-53.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1102.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 193.
     Портал „Македония“         Портал „Македония